Реквием от Джузепе Верди откри музикалната Страстна седмица в София на 13 април. Така се случи тази година, че нейното начало съвпадна с втория ден от Възкресение по католическия календар. В такъв ракурс програмирането на заупокойна меса (Missa da Requiem) изглежда недотам уместно. От друга страна неведнъж е изтъквано, че Вердиевата творба нямала религиозен характер, а по-скоро светски... Затова може да си звучи когато и където пожелаем, а също и както ни се иска. Обикновено тъй става с популярните произведения.
Те не трупат положителен актив от своята свръхизвестност, дори страдат. Имам предвид неизбежните наслоявания, често наричани "традиция". А традицията, казва Фуртвенглер, мнозина схващат като лош спомен от предишно лошо изпълнение. Комплексът на прецедента е опасна клопка и не всекиму се удава да я избегне. Още повече в една сложна и тежка партитура, чиито мъчнотии поставят на голямо изпитание интерпретаторските възможности.
Имах всички основания да вярвам, че гостуването на Пловдивската опера с част от нейния състав в I зала на НДК ще събуди интерес. Такъв не липсваше и дори събитието бе почетено с най-високо (президентско) присъствие. Публиката посрещна държавния глава и първата дама с оживление и аплодисменти, по-бурни отколкото след "Kyrie eleisson". Обяснимо поради участието на солистичния квартет, в който се открои сребристият тенор на Орлин Горанов - великолепен наш, български "cross-over", макар че аз лично предпочитам "cross-words" (кръстословици). Смущаваше интонационната несигурност на сопраното София Иванова в почти всички части, но най-силно във финалната "Liberame, Domine..." В по-добра форма беше Валерия Мирчева с нейния тембрист и широко вибриращ глас. Басът Орлин Павлов дооформи подходящо неравностойния ансамбъл от четирима певци, извоювали си постоянно място в афиша на Пловдивската опера. Тя отдавна не беше гостувала в София, но споменът от спектаклите на "Травиата" със София Иванова и Орлин Горанов (заснети по телевизията преди няколко години) е още жив за столичани. Те не се стекоха масово в НДК, където по същото време имаше голям Великденски базар, Тодор Колев гонеше американците, а Къци Вапцаров провокираше любезните си гости с изящни ребуси. Началната премия за умело решена дума надхвишава двукратно цената на най-скъпия билет (10 000 лева) в I зала.
А там имаше какво да се чуе извън компромисния солистичен състав - нелош хор (Капелата на професор Георги Робев). "Diesirae" прозвуча с необходимата интензивност, а "Sanctus" с пределна лаконичност на израза. Оркестърът на Пловдивската опера беше строен, компактен, отзивчив под палката на своя диригент, директор и мениджър Борислав Иванов.

Пламен Петров