Три камерни изложби в три русенски галерии насищат художественото пространство на града с размисъл за срещата на различни поколения художници, които "поемат" и си "предават" щафетата на изкуството като общ поглед към света и полагането му на платното. Картините на Димитър Хинков-Маестрото (галерия "Борисова" 6), Никифор Цонев (галерия "Дъга"), Валентин Георгиев - живопис, и Александър Петков - графика (галерия "Аруид"), се обединяват от лиризма и пастелната нежност, които откриваме в пейзажите им или митологичните сюжети. Така в трите галерии тишината и вглъбяването, потъването в душата на обекта или на спомена настройва зрителя към едно ефирно отделяне от прозаичния бит и пречистването с нежните изповеди на четиримата художници. Димитър Хинков-Маестрото умира преди десет години и настоящата му изложба е едно възпоминание за него. Подредените пейзажи от Русе, Габрово, Созопол, Венеция и другаде довеждат при нас един патриархален свят, един провинциален уют, където мъдростта и спокойствието извират с пълна сила - светът преди 30 или 40 години - свят без много медии, напрежение и сложни проблеми, каквито изживяваме сега; Никифор Цонев е вече един от старейшините в русенската група на художниците, но все още в картините му като съчетание на цветове и настроение виждаме младежка закачливост и импресионистично-романтично вглеждане в цветя и улици, сгради и хора; в творбите на Валентин Георгиев и Александър Петков, дебютиращи в културния живот в Русе, се чувства постмодернистичният поглед на младото поколение към фолклора и днешния ден - едно художническо мислене, претоварено от асоциативни отгласи и цветовото им осмисляне върху платното. Така в трите галерии сякаш от картините звучи една музика, която настройва към светло настроение. Може би защото се виждат вече първите проблясъци на идващата пролет?
Това настроение, идващо от трите камерни експозиции в Русе, показва, че изложбите в един град не са само отделни, затворени пространства, а те могат да образуват и едно общо цяло, звучащо като симфонична полифонична хармония.

Крум Гергицов