Уважаеми колеги,
Искам да споделя с конгреса някои наблюдения и тревоги за досегашната работа на съюзната централа.
Ще започна с това, че всяка учрежденска структура в съвременния свят рано или късно започва да се затваря, да склерозира, да се съмовъзпроизвежда - в затворената структура ефикасността не се търси като резултат - и това може да продължава дълго, толкова дълго, колкото издържат ресурсите. Или докато дойде тласък отвън.
(За първи път съмнението за затвореност се промъкна у мен, когато най-случайно разбрах, че Съюзът е подкрепил проектозакон за българския език, лансиран от Съюза на българските писатели. Дори без да го е чел човек, ясно е, че става дума за идеологически натоварено действие. Тази наша подкрепа за такъв законопроект не беше решена на Секретариат, още по-малко на Съюзен съвет. Тя е била решена от щатното ръководство. Само! Смаях се.)
Наистина нашата централа действа. Но резултатът - не като раздадени помощи - а като борба за професията, като глас на професията в обществото, не е много видим. Според мен една от причините за това е, че до ден днешен не са изяснени приоритетите на Съюза. Според досегашното мислене те са много - Червен кръст, читалище, почивна база, профсдружение и т.н. И това "многообразие" ни позволява да оправдаваме нежеланието си да изясним приоритетните дейности.
От 1994 година заговорих за един "идеологически" пленум. С две решения от тогава насам - две решения! - Съюзният съвет, най-отговорният орган между два конгреса, задължи щатното ръководство да подготви специално разширено заседание на съвета, посветено на рамките, в които да се развива Съюзът, и разбира се, на целите, които СБЖ да преследва. След две решения никакъв такъв общ размисъл не бе проведен - и днес ние не обсъждаме посоки на развитие. Днес ние обсъждаме как да останем същите.
През 1998 година важните за съюза неща са различни от тези, които са били важни през 1994. За съжаление в доклада на Съюзния съвет, прочетен от председателя на СБЖ, доста въпроси от съвременността останаха незасегнати. Например - състоянието на медиите, на медийния пазар, на медийната регулация - и нашето поведение, досегашно и бъдещо, по тези въпроси... Какво е състоянието на професията, в каква степен на журналиста са дадени права от собствениците, в каква степен той се ползва от тях, за какво и как трябва да се пребори Съюзът, за да може - конкретно - журналистът да изпълнява ролята си на осведомител и посредник на мнения. Мисля, че конгресът ще обсъжда тези въпроси, но смятам, че на основата на някакъв анализ трябваше да бъдат подготвени решения, които конгресът конкретно да обсъжда.
Необходимостта от постоянно премисляне на мястото на Съюза в постоянно променящото се общество е повече от необходима.
Драги колеги,
През 1990 година конгресът формулира като главна цел на СБЖ синдикалната дейност. Времето беше бурно, всички искаха промяна, на всички "творческото" начало им беше втръснало.
През 1994 участвах в изработването на новия устав - екипът, който го предложи на конгреса, беше убеден, че сдружаването на отделни професионалисти в една професионална организация е водещото, такова сдружаване естествено води, от една страна, към синдикалната дейност, а от друга, към обща грижа за опазването основните принципи на професията. Този стремеж на съставилите предложението за устав, тези принципи - уви! - не бяха развити достатъчно убедително пред конгреса. Или може би пък 1994 носеше носталгия по близкото минало? Кой знае. Във всеки случай, едно случайно предложение от залата, дори не минало през комисията за предложения за допълнения на устава, бе прието. Предложеният устав предвиждаше един председател и един секретар - по синдикалните въпроси и творческия фонд. Конгресът гласува устав с двама секретари - вторият по (реабилитираните) "творческите" въпроси. И избра Юлия Пискулийска за секретар по творческите въпроси.
Прекрасно. Но никой - нито тогава, нито по-сетне - си зададе, още по-малко отговори на въпроса какво всъщност значат "творческите въпроси" в СБЖ в средата на 90-те години. Да се учим на журналистика или да се потупваме окуражително по рамото?
Резултатът е една огромна дейност на секретаря по творческите въпроси, която се състои в организирането на срещи в "Клуб Жур-на-лист". В този клуб всичко е приятно и мило и това е надлежно отразено в голямата част на отчетния доклад. Това, което не е отразено, е, че неизтощимата енергия и любов към делото на Юлия Пискулийска - които изцяло признавам - биха могли да бъдат хвърлени другаде, а тази дейност да се организира от сътрудник, не от секретар на Съюза. Впрочем, доколкото знам, г-жа Пискулийска си има сътрудник. След като централата се лиши от щатния си социолог.
Тъй като говоря за тенденция за самозатваряне, за самодостатъчност, предполагам, че кандидатурата на г-жа Пискулийска за "творчески секретар" ще бъде издигната отново. Нещо повече, комисията по устава, която трябваше да предложи промени на съюзния съвет и членове на която бяха и тримата щатни ръководители на СБЖ, предлага при определенията какво е СБЖ една козметична поправка - "творческото" да излезе на преден план. Уж козметична поправка, но аз няма да гласувам за нея, както няма да гласувам за това още няколко години секретар на СБЖ да се занимава с организирането на приятни срещи. А мен да ме питат младите колеги - едно време журналистите са имали облекчения при плащане на телефона, сега не можете ли да уредите нещо, да се свързваме облекчено с Интернет, или поне отнякъде да купим по-евтино компютър. Или софтуер, или... или...
Драги колеги,
Искам да кажа нещо за случая "Поглед". За мита "Поглед".
"Поглед" е едно перфектно доказателство за тенденцията към самовъзпроизводство. Както и доказателство за неразбиране на принципа за разделение на властите в Съюза.
След като още през 1993 година беше ясно, че в променената обстановка "Поглед" няма бъдеще с традиционния си облик и че е невъзможно повече да бъде издържан от Съюза, избраните на предишния конгрес управленски органи решиха - и съвършено основателно, - че вестникът трабва да мине на "собствена стопанска сметка". И създадоха едно ЕООД "Журналист". По устав главният редактор се избира от Съюзния съвет. Съюзният съвет обяви конкурс и на него се яви... Дамян Обрешков, председателят на контролния съвет. По време на избора изказах мнението, че е доста странно председателят на контролния съвет, който трябва да контролира управителя на ЕООД-то, да бъде едновременно с това негов, фактически, подчинен. Въпреки всичко Дамян Обрешков бе избран. И се започнаха едни епични препирни, докато на всички стана ясно, че вестникът трябва да бъде затворен.(В скоби казано, огорчението на Дамян Обрешков от закриването на "Поглед" се изля в една критична, но в никакъв случай не етична статия във в. "Труд", в която той нападна публично ръководството на Съюза, на което той самият е член, и без да е споделил като член на това ръководство нито една от оценките, които изложи във вестника. Тук е мястото да кажа, че това, което говоря тук, съм споделял с всички равнища на избраното ръководство на Съюза.)
Сега "Поглед" отново възкръсна. Миналата есен, когато се зададе конгресът, изненадващо ръководните органи на Съюза решиха да възстановят вестника. Защото Юлия Пискулийска намерила пари за няколко броя. Това предложение бе направено на Съюзния съвет дори без да се поясни какви пари е намерила тя. И Съюзният съвет, забравяйки, че предния път е провел конкурс, гласува секретарят на съюза Юлия Пискулийска да издава "Поглед". Защо точно тя? Защото си била намерила пари!
За мен това е скандално.
Според мен митът "Поглед" трябва да бъде забравен. Въпросът е принципен. Никой съюз на журналистите по света не пилее енергия, за да се големее с вестник. По причини, които няма време да излагам.
Разбира се, членовете на Съюза имат нужда да бъдат информирани, да поддържат връзка помежду си. Това е голяма и отделна тема. Но едва ли този вестник е тази връзка.
Няколко думи за реакцията на СБЖ по текущите събития, т.е. реакцията на Секретариата, на чиито заседания председателят на комисията по етика присъства по право. Не е моя работа да му давам оценка. Но не мога да не си спомня за трудността, с която тези уважавани от мен хора трябваше да бъдат убеждавани, че Секретариатът трябва да откликне на Конституционния съд и да изпрати становище, след като съдът е конституирал СБЖ като страна по дело. Това беше първият път - когато президентът Желев поиска тълкувание на свободата на словото. Вторият път, когато СБЖ беше конституиран като страна, становището трябваше да се изработва за часове, защото ставаше дума за Закона "Клара" и някой имаше интерес становище, още повече отрицателно, въобще да не се изпраща.
Спомням си и друга реакция на Секретариата - по уволнението на журналистите от радиото. За съжаление за този случай не стана дума в доклада. Уволнението беше скандално, незаконно, нагло. На всички бе ясно за какво става дума. Цялата маса, т.е. събралите се на заседанието на Секретариата, искаше рязка декларация, осъждаща Тунев - с изключение на единия секретар. (За нея вече стана дума.) И верни на консенсуса, членовете на Секретариата излязоха с една мелаим-мелаим декларация, от кумова срама, както се казва, критикуваща грешките на другаря Тунев.
Защо разказвам всичко това?
Защото това беше най-решителният момент през четирите години. Тогава Съюзът на българските журналисти трябваше да се изправи "в цял ръст" и да каже това, което му приляга да каже, и това, което, убеден съм, изповядва. Трябваше да каже "Но пасаран" на правителството. Трябваше да пренебрегне колебанията в дружествата на радиото (съвсем разбираеми, когато става дума за хляба) и да хвърли всичките си сили за разобличаване на фарса, който се разигра тогава. Тогава съюзът пропусна момента да защити истински колегите. Пропусна момента да заяви себе си като някаква сила, а не само като участник в кръгли маси.
Разказвам всичко това и защото принципът за отхвърляне на влиянието на политическите сили, така упорито и уморително отстояван от ръководството на СБЖ през 1990-1994, на моменти се пропукваше. Особено през 1995-1996 година.
И накрая нещо за нашият председател. Това е човекът, чрез когото Съюзът на българските журналисти се изразяваше. Убеден, че каквото се е случило през тези години, то е било резултат на една колективна, съюзна воля. Александър Ангелов е демократично скроен човек - има свое мнение, но не го натрапва на другите. Доколкото съм го разбрал, ролята си г-н Ангелов схващаше в това да помогне на колективната воля да се изяви. Дай Боже повече така демократично сложени хора като него.
И съвсем накрая искам да благодаря. Да благодаря във ваше лице на два конгреса, които ме избираха на ръководни постове в Съюза на българските журналисти. И да пожелая на следващите избрани успех.
Благодаря за вниманието.

Христо Буцев

16 април 1998 г.
(Изказване пред ХI конгрес на СБЖ)