Принос към теорията за оазисите

Вътре и вън, център и периферия, наши и ваши. Основни културни опозиции за българското присъствие, те днес са сякаш по-определящи от когато и да било. Това е истинско доказателство, че протича смяна на властта.
След 45 години живот в 9-ти, осем години живяхме в 10-ти и ето че от известно време сме в 11-ти. Последните месеци изцяло са посветени на прилагането на класово-партийния подход във всички сфери на държавата и обществото. Нашите сменят вашите безжалостно, последователно и завинаги, както изисква всеки уважаващ себе си класово-партиен подход.
"Всички сме братовчеди!" - възкликна лидерът на групата управляващи братовчеди. "Така е!" - въздъхнаха братовчедите от другата група, на уволняваните братовчеди. На знамето на властта е написано "Отвън изглеждаме добре!". Политолог от центъра спусна тези дни текст за читателите от периферията, в който надълго и нашироко обяснява, че отвътре не се вижда така добре, както отвън. Че, гледана отвън, министър Михайлова, примерно, изглежда много по-добре, отколкото отвътре. Че животът ни, погледнат пак оттам, отвън, се откроява като красива тенденция, докато гледан отвътре, се провижда като досадна грижа за насъщния, без особена перспектива. И т. н., и т. н.
Дали пък тези обяснения, дошли от центъра, не променят маркирания край на опозицията от "вътре-вън" във "вън-вътре"? Това е така само на пръв поглед. Това "вън", което така привлекателно връща нашия образ, е представено в нашия център. "Вън" то си остава за нас, публиката от периферията, но за управляващите и за вещателите в центъра то е нещо повече от "вътре", то е легитимацията на нашия център в света, а по този начин легитимация на нашия център по отношение на собствената му периферия.
Вкарано в нашето "вътре", това легитимиращо "вън" крепи на плещите си властта. Облегната на него, тя черпи сили от класовата ненавист. Пак тези дни в едно вестникарско портретуване на един от днешните първенци на България се набляга особено на неговата неистова, изгаряща омраза към комунистите. Този най-чист от чистите мотиви за човешко поведение - омразата, съчетан с толкова престижната легитимация на вкараното в центъра "вън", дава днешните прекрасни резултати в класово-партийните усилия на поредната власт в нашето бедно Отечество. Сегашната власт е с перспектива. Това активира цял ред културни стереотипи на нашето присъствие. Отличаващо се с това, че усвоява пространството на групи, нашето присъствие има безброй знаци, за да отличи групата в центъра от групите в периферията. Сега, когато перспективата стана малко по-ясна, групите започнаха активно да се приспособяват към нея.
Групата в центъра се стреми да обхване в рамките на своята власт възможно най-голямо обществено пространство. Под набезите за власт попадат държавната администрация, държавният стопански сектор, гражданското общество. Тече интензивен процес на усвояване на власт на всички равнища - от законодателството до управлението на икономическия процес.
Групите извън центъра излъчват трескаво представители, които да се придвижат към него. Пренаписват биографии, легитимират безпримерна преданост на властовата перспектива. Съживяването на тази активност повишава адреналина в обществото, което става нервно, агресивно и втренчено в близкото бъдеще. Увеличава се видимо броят на новопосветените в новата религия, на неофитите, които надминават себе си в демонстрацията на вярност към новата вяра. Все по-дълъг става списъкът на кариеристи от преди 10-ти, които сега, в настоящата си кариера, са на главозамайващи постове. Върху целия този ажиотаж е хвърлено тъмното одеяло на новоговора. Мърдането под покривалото навежда на представи за едно или друго, но непрозрачността е достатъчна, за да не се открои нито едното, нито другото. Обществото се връща в устойчива позиция след почти едно десетилетие клатушкане между надеждата, ужаса и разочарованието.
Преходът е извървян. По един блестящ начин походът свърши изведнъж. Моисей от 1992 г. може да бъде спокоен. Вместо да прекосим пустинята, което той не можа да ни осигури, определихме място в нея, за което рекохме "Тука е!" и се установихме на него. Отвън погледнато, мястото е добро. Не пречим на никого. Отвътре естествено, че няма да ни хареса. Но затова са медиите, за да ни убедят в противното. Което и става. Братовчедите вътре имат думата. Братовчедите от периферията да му мислят.
Димитър Йончев