Свободата, демокрацията и порнографията

Общоизвестна е историята с Адам и Ева, ябълката и смокиновото листо. Ала още преди Христа в етиопската и славянската версии на книгата за Енох половият свят е бил свързан с познанието.
Стана известен дори сегашният скандал с президента Клинтън, на когото някой се опитал да подари индийската книга за половата наслада.
Това казвам, защото проблемите са стари и вечни.
Ала напоследък ме смущава "свободата" в някои печатни издания и даже телевизията. На цели страници има реклами с впечатляващи снимки или рисунки на жени с бикини или без бикини, със сутиен или без сутиен и с покани в най-различна палитра. И по трима и интимно, и с "непознати сладости", и даже с медицински преглед?
Не зная дали сегашният министър на културата е открил в Държавния архив, но малко след Освобождението например в Севлиево е имало правилник за проститутките, при който медицинският преглед е бил наистина задължителен.
Никой не може да спре бума на секса. Той даже е елемент от свободата. Но никъде в цивилизована Европа такава вулгарна реклама не се прави. Нито в "Плейбой" дори, а още по-малко например в "Шпигел".
Сексът или любовта (не обичта) е също интимно изживяване и такова трябва да остане. И в този период, в който органите на МВР се занимават с "комари" (впрочем колите с тъмни стъкла останаха) или други шумни изяви, сякаш много хора от изпълнителната и съдебната власт забравиха, че член 159 от Наказателния закон, сега кодекс, не е премахнат.
Нещо повече - тези дни се забавлявахме с виден представител на съдебната власт над ново издание на Наказателния кодекс с "предговор" или "коментар" от колегата Джеров, който е превъзходен специалист по вещно право, но през живота си не е гледал наказателни дела.
Поливалентността в правото е опасна. И най-вече за тези, които ще четат съждения на виден юрист по въпроси, с които не се е занимавал.
Половото възпитание е част от възпитанието на младежта. Преди години на един международен симпозиум в чантите ни наред с литературата Митко Василев бе сложил и по един презерватив. Но не го беше снимал и изложил на страниците на вестник с някоя Лолита.
И при робовладелския строй е имало пазар. Но лозунгът на нашето "пазарно стопанство" не може да бъде безграничен.
В чл. 5, ал. IV на Конституцията ние вложихме изричен текст, за който и сега в Европа (именно в Европа) ни хвалят. Международните договори имат у нас приоритет пред вътрешното право. Това значи, че Пактът за политическите и граждански права на ООН от 1966 г. (към който впрочем сме се присъединили още преди Конституцията) и Европейската конвенция за правата на човека са задължителни за нас. Не е зле да се напомни, че такива конвенции има и за Америка и Африка.
При това Комисията по правата на човека и съответният Съд вече се сляха. И затова си струва да запитам. Ако някоя майка се отнесе там за този вестникарски и книжен разврат, ще ни похвалят ли? Заслужава да се посочи на несведущите, че проф. Йохен Фровайн, дългогодишен зам.-председател на тази комисия, твърди, че нейното основно задължение е да защити "достойнството на човека". А какво е съотношението на това достойнство с тази порнография.
Нещата отидоха толкова далеч, че Министерският съвет утвърди даже "повишена такса" за компаньонки. Сиреч държавата ще печели от този занаят, което означава, че правителството го и търпи, и дори признава?
Беше време, когато патрулни конни полицаи обикаляха градината и хващаха двойки "без паспорт". Отминало е отдавна това време, но ефектът на махалото не може и не бива да отива толкова далеч.
Не е трудно да се запознаеш и да намериш партньор днес. Стига да имаш пари и да отидеш на нощна дискотека например.
Но в Европа не се влиза с такива срамни реклами или с книги и дискове от съмнителни и неизвестни издатели.
Това не ни е препоръчал МВФ, а и не може да го препоръча, защото той е просто банка. Да - могъща банка, но само банка и не може която и да е госпожица оттам например да ни дава уроци и в тази насока?
Обърнете се към Родопите. Вижте новите три черкви на отеца край Места. Не става дума за разкола, а за чистите нрави на истинските българи.
Ще ми се да завърша с една мисъл на Пушкин. "В отношенията ни с чужденците ние нямаме нито гордост, нито срам."
А само с чужденците ли?
Не е нужно да бъдем монаси. Но във всичко трябва да има приличие и достойнство.

Проф. Петър Корнажев