Краят на Славейковия дъб

Извадки от бележника

14 октомври '98. Вчера имах среща с позната млада жена, която съвместно с хората от музея на Славейкови събира подписи под писмо-протест до Софийското кметство срещу ново жилищно строителство, запланувано да обхване долния край на нещастния остатък от Славейковата дъбова кория, от бул. "Свети Наум" и по улица "Света гора" до алеята, която съвсем условно изпълнява ролята на улица "Йоан Екзарх". Кандидатите за нова жилищна собственост, изглежда, разполагат с много и различни средства за "убеждаване" ...Въпросът се разрешавал не в районната Лозенска, а в Голямата софийска община...
От времето на моето детство досега булевардът промени неколкократно името си: преди войната улица "Свети Наум" беше едно окаяно дере - след войната го прекръстиха на "Конявски проход" и по него раздадоха ако не безплатно, то поне съвсем евтино парцели на активни борци. Те си построиха хубави за времето, скромни от днешна гледна точка блокови жилища. Отсреща им се издигна голямо руско училище с паркинг, като полегатата част на склона бе смъкната до нивото на улицата. Към училището се прибави и пансионат, и обширно асфалтирано игрище. За увеличаване на пространството, в угода на съветските другари изместиха "Йоан Екзарх" няколко метра по-нагоре и тя фактически се превърна в жалък улей, затъкнат по-късно от незаконно построени гаражи в дъното...
"Конявски проход" се превърна в булевард едва след реабилитацията на Трайчо Костов и тридесетина години носеше името му, а "Свети Наум" възкръсна само преди няколко...
Не знам още в колко глави, освен в моята, е останала съхранена и топографията на квартала от края на двайсетте години, с красотата на живата природа през всички годишни времена, но и с едно голямо потресение - изсичането на вековните дъбове на "баира"... (В бележничето си от края на март 1941 баща ми, писателят Борис Светлинов, след минорни разсъждения за противоестествения съюз Русия - Германия от 1939-а и присъединяването ни към Тристранния пакт, е отбелязал: "Плъзналите като гъсеници немски войничета сега секат горе Славейковите дъбове!..."). Войничетата по-скоро действаха като автомати - разчистиха терена и там изникна дълга казармена постройка. На мястото на дъбовете посадиха брястове...
Дотогава "Островчето", наричано от по-старите хора "Славейковата дъбова кория", носеше спомена за Пенчо Славейков. В началото на века, подпирайки се на бастуна си, идвал от града, сядал под дъба на северния ръб на височината и се отдавал на съзерцание. (Дали днес някой помни "Псалом на поета"?) ...Дори до началото на войната общинските власти все някак се грижеха за този негов дъб, като правеха от време на време дренаж на брега, подяждан от пороите...
В средата на 30-те Мусмановият план предизвика тревога, защото... застрашаваше панорамата (!). Майка ми се включи в "борбата", имаше всички изгледи да успеят, но планът отпадна от само себе си, тъй като започна Втората световна война.
"Островчето" беше романтиката на столицата. Под вековните дъбове се стелеше необикновената тънкостебла тревица, издръжлива на суровите зими. В овразите цъфтяха глогови храсти, ружи и някакъв вид чайни рози, цветя и билки, на които вече дори не знаем имената... Сезонно събитие беше стануването на каракачаните. Под звъна на чановете, с цялата му пъстрота, то приличаше на някакъв тайнствен древен ритуал.
"Островчето" - нощно царство на бедни влюбени, денем - детското ни царство, зиме - в долината под него - люш за шейните... (Впрочем, и люшът свърши, когато окупаторите построиха казармата и под баира прокопаха свое строго охранявано противовъздушно скривалище...) Не хиперболизирам романтиката и не я оплаквам, тя си е отишла с времето си. Но бедняшкият "Лозенец" след войната се оказа много привлекателен за силните на деня. От Перловската река чак до изгърмелите в бомбардировките погреби строежите растяха като в приказките... Освен на активни борци, започна се поселение на министри, на висши служители на "вътрешното" и на "външното", на партийни работници от всички разряди. По другото старо дере (булевард "Черни връх") - впечатляващи блокове на служители от КДС... Горе, в сравнително млада гора - Правителствената болница и цял партизански квартал. Над булевард "Баучер" се настаниха "генералите", членове и служители на ЦК и...тутикванти.
Някъде в края на петдесетте отчуждиха и паянтовите ни къщи, заличиха нашата "махала на аборигени" и точно под някогашната "Славейкова кория" започна строителството на т. нар. ЖК "Канарче" - с пет скромни, долепени едно о друго четири- и пететажни блокчета... Тогава нови другари, "заплюли" мястото непосредствено под височината на "Островчето", в дъното на сляпата уличка "Черноризец Храбър" пренебрегнаха всички строителни и архитектурни аргументи, протести, възражения, съображения... и едновременно с малките блокчета си издигнаха дом-гигант, зловещ като силует, но пък съвсем по вкуса им. Последваха, разбира се, и люти спорове по ценообразуването - нали строежът на малките блокчета е по-евтин, но съдебните дела винаги печелеха те.
При изпречването на огромния блок "Островчето" не само се потопи в сянката му, но Пенчо-Славейковият дъб, озовал се в края на сриващия се бряг, се превърна в подобие на японските бонзаи... - дърво в саксия. Сега вече агонизира!
Баирът запази нещичко от чертите си още малко, докато един от социалистическите кметове с безумно вдъхновение не "разчисти" билото; изчезнаха четири-пет вековни дъба, а "израснаха" няколко борчета (!). Никой не чу и не видя как стана магията... На оголеното място се оформи асфалтирана детска площадка със съответни съоръжения. По-нелепо и не би могло да бъде при южното съседство на детска градина с огромна зелена площ, на училището с още по-ширна градинска и спортна площ и по-долу на детските ясли, също потънали в зеленина... (Точно срещу тези ясли се предвижда строежът на един от новите блокове, с подземни гаражи и нивелиране на стръмната "Света гора", която сега в тази своя част е на стъпала...)
Преди да свикнем или да се примирим с поредното преображение (вместо тънкостеблата тревица тук вече отдавна растат само бурени и се трупат камари неприбрана смет), завърши погромът над съоръженията по детската площадка и пейките, дето махленските бабички се препичаха на слънце, докато внучетата се въргаляха по асфалта. До една са унищожени и пейките по алеята с условното име "Йоан Екзарх". И скоро нито едно "Островче" няма да се подава над блатото на жалкото българско настояще, всичко ще бъде сринато, потопено или превърнато в жилищна площ...
5 април '98. Препрочетох този свой стар, забравен текст, след като едва не се пребих, слизайки по изпочупените стъпала от бившото "Островче" към "моето" блокче на "Черноризец Храбър". (От стъпалата са останали само разбити плочи, здравите са отнесени нанякъде от неизвестни юнаци.) Залитнах, защото не си гледах в краката, а броях на ум "аборигените" от бившата ни махала - три семейства и аз - това сме ние, оцелелите дотук... Всички останали жители са придошли с конюнктурата. Живеейки повече от седемдесет години в този квартал, в някакъв смисъл съм се сраснала с него, той е "Mon beau cartier". Не малко място в него заемаше и частният парк на сватовете Прошек и Пипев между "Милин камък", "Йоан Екзарх" и "Теодосий Търновски". Собствениците го посещаваха много рядко, за да пояздят по алеите. (На "Йоан Екзарх си имаха и конюшня.) Ние, децата, се провирахме без "проблеми" под окъсаната бодлива тел - теренът беше безподобен за "криеница"... Частният парк се превърна в "Резиденция Лозенец", първоначално замислена като резиденция на Георги Димитров; оковаха я в оградата на някогашната Царска детска градина, говореше се за страхотно противоатомно скривалище. След 10 ноември 1989 от нея дни наред се точеха военни платформи - какво ли изнасяха? - скривалището, изглежда, не е било само противоатомно. Продължава да се охранява и поддържа вече половин век, но дали се ползва? Така или иначе, без да е Уайлдовата "Градина на великана", там вече никога не припари нито едно дете.
7 април '98. Пак се свързах с младата жена, която вече от месеци насам събира подписи, доказателства, протести, образуван е инициативен комитет, водят разговори на различни нива. Показа ми цяла папка с преписки, ксерокси на документи, планове на квартала от различни времена. Между многото неща ми се стори особено интересно например едно писмо до М-во на просветата от 27.03.1934 с печата на къщата-музей Славейкови. То припомня на министерството, че на 8.02.1931 на гражданско събрание в зала 45 на Университета, в присъствие на видни писатели, общественици, професори, артисти... е учреден нов Комитет "Пенчо Славейков" с настоятелство в състав: "предс. Вел. Йорданов, секретар Б. Гоцов, касиер А. Лулчев, членове - проф. Спиридон Казанджиев, Мара Белчева, Дора Габе, проф. Асен Златаров, скулпт. Андрей Николов, Никола Т. Балабанов, Димитър Шишманов и Чавдар Мутафов. Контролен съвет: Константин Константинов, Георги Ноков и Санда Йовчева.
Министреството на вътрешните работи е утвърдило Комитета още на 24.03.1931. Целта се обяснява така: "на мястото, за което става дума, да се въздигне скромен паметник, като по този начин се осъществи завета на големия поет." (...) "...в случая общинското управление, вземайки повод от искането на комитета, обезпечи мястото, определи там една площ от около 20 декара за парк "Пенчо Славейков", в който ще се обема и въпросното място, но всичко това се постави в зависимост от плана на Мусман..." Съобщава се приходът на Комитета от паметни утра, концерти в чест на поета в София и провинцията - той разполагал с 62000 лв. фонд в БКЗБ, а от бюджета на М-вото на Нар. просвещение и на общината били запланувани суми по 40000 и 50000 лв. за засилване на фонда, но М-во на финансите не ги отпуснало. Припомня се, че подобен комитет бил основан някога наскоро след смъртта на поета - начело с д-р Кръстев, г-жа Каравелова и Вл. Василев, но събраните тогава суми не били вложени в банка и... "според известни показания, всичко изчезнало, заедно със смъртта на д-р Кръстев"...
Друг интересен документ е от Министерския съвет вече от 24.03.1972. Председателят на МС Станко Тодоров нарежда на председателя на Изпълкома на СГНС Иван Панев "да вземе необходими мерки за опазване паметника на културата на името на Петко и Пенчо Славейкови - Славейковия дъб"; на "кмета" Панев се връща едно сведение - от М. Велинова, как при извършена официална проверка от служители на "неговото" СГНС и от председателя на Съвета за Изкуство и култура, инспектора на отдела и директора на музея "П. Р. Славейков", се установило, че "На около десет метра от стария дъб е изградена 18-етажна жилищна сграда на ЖСК "Канарче", та се наложило да се направи голям изкоп и... част от корените са изрязани в дълбочината на изкопа около 6 метра" (...) "Комитетът за изкуство и култура и Държавният и технически контрол - пише по-нататък - не са давали съгласие на мястото да се строи, защото противоречи на разпоредбите на Правилника за опазване паметниците на културата, но кооперацията "надделяла". Заключението им е, че "трябва да се вземат бързи мерки, тъй като дъбът е отделен от терена, обявен за културен паметник, а това е ненормално". И предвидили: "от страната към дъба да се направи подпорна стена и празното място в корените да се запълни с пръст и озелени. Също - да се премахне телената ограда и се благоустрои градината, като се помисли и за паметник на поета..." парафа си и Станко Тодоров настоява за "необходими мерки"... Но кметът Панев го оставя без ответ. И от 1972 досега - нищо... А са минали вече 26 години.
И ето, задали са се нови борци за собственост, за нови блокове, гаражи, подкопаване, сваляне на терена и в края на краищата брутално ликвидиране на едно от малкото хем исторически, хем пък и красиви места не само в Лозенец, а в цяла София...
15 април '98. Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват!
Умувах какво да правя, да се присъединя ли към създадения комитет, или да опитам нещо лично; и към кого да се обърна, да изредя скромните си пожелания на "местна" гражданка, да припомня някому забравеното морално задължение към паметта на поета, да апелирам за елементарна грижа за оцелелите столетни дъбове, съхраняване, озеленяване, почистване на "Островчето"... Поне да не се застроява! Точно на билото му обаче, на мястото на отдавна запушената чешма, северно от нелепата детска площадка, тези дни е извършено ново покушение - изляна е бетонна плоча-основа с размер на павилион.
- Какво е това нещо? - попитах стъписана един мъжага, който се въртеше, случайно или не, наоколо.
- Бирарийка! - отговори лаконично.
- Но кой го е позволил?
- Това не е наша работа! - беше краткият и многозначителен отговор.
Щом на бетонната плоча ще цъфне "бирарийка", наоколо ще има масички и столченца. С халби ще се обслужват учениците от "Цар Крум" (училището им е точно отсреща!). Разбира се, ще прихождат и други любители на пивото... А нощем ще се разпяват... Ако разсъждавам правилно, някой се е сдобил с разрешение за това "дело" от кмета на район "Лозенец" инженер Петър Градев, докато за проектираните жилищни многоетажни строежи мощна строителна организация, обслужваща нови милионери, е договаряла вече с фактори от "по-горе" - кметовете от Голямата софийска община...
Не идеализирам други демокрации, но ми се струва, че нашата родна кара някои работи направо през просото...

Невена Стефанова