Надя Винарова и 95-годишнината от рождението й се честват от балета на Софийската опера с "Лебедово езеро". Това е първата българска примабалерина. Родена през 1903 г. в Русе, изучавала пиано и класически танц във Виена, Надя Винарова впоследствие се отдава изцяло на балета. Предричат й блестяща международна кариера. Тя обаче се връща в България, за да популяризира балетното изкуство у нас. През 1927 г. е поканена в балетния състав на Софийската опера, а изпълнението й на Сванилда в първия ни самостоятелен балетен спектакъл "Копелия" (22 февруари 1928) я прави първата българска примабалерина, предпочетена за премиерата. Дори пред рускинята Ана Воробьова. Нейното присъствие на балетния небосклон инспирира много нови и новаторски постановки - "Змей и Яна" от Христо Манолов в хореографията на Анастас Петров, "Жар птица" от Стравински в хореографията на Лидия Вълкова, Царица Тамара в едноименния балет от Балакирев и в хореографията на Анастас Петров, "Шопениана", "Циганска любов", "Половецки танци"...
През 1951 г. ръководството на Софийската опера решава да съкрати Надя Винарова като "царска балерина", без да й остави право на пенсия. Резултатът е, че целият балетен колектив се подписва под искането Надя Винарова да бъде върната на Софийския балет. С тържествен концерт по случай 35-годишната й сценична дейност и със "Съперници", където тя играе Старата графиня - още една от нейните виртуозни "палцови" роли, Надя Винарова се прощава със сцената и през 1957 г. се пенсионира. Творчеството на Надя Винарова остава в спомените на много балетни артисти и постепенно се превръща в легенда за младите балетни поколения, непознавали Надя Винарова от сцената, но опознали я чрез разказите на колегите й, пожълтелите снимки и спомените за нея. Защото името на Надя Винарова отдавна е част от историята на българския балет.

Анелия Янева