Божидар Спасов и неговите приказки

Божидар Спасов - композитор с няколко международни награди, преподавател в академията "Фолкванг" - Есен, представи в Музикалната академия - София, в рамките на два академични часа своята музика.
Че музиката може да се прави и вследствие на ритмични трансформации, се е доказало още в мензуралния канон, в музиката на Моцарт, по-късно от Чарлз Айвз и Карлхайнц Щокхаузен. Божидар Спасов, който уточни, че през 70-те години не е писал в неравноделности, представи цяла таблица на свои произведения, написани в метрум от 5- до 12-временен. А от тях само 6-временният е равноделен. Още в края на 60-те години той е свидетел на осъществяването на някои идеи за полиметрични съчетания. Илия Кожухаров ги демонстрира със своя фотополиметроном, а Стефан Драгостинов ги осъществява в Политемпите си, които представят нова по мащаб идея в европейската музика. Идеите на Божидар Спасов са от тази област, но съвсем не са повторение или подражателни. А още от преди почти двадесет години той публикува в съавторство материал за ритмическите прогресии и серии. Така че идеите за нова организация на ритмична или метрична основа за него са отдавнашни, а някои са и вече реализирани.
Вместо да пише сложна и обширна легенда за начините на изпълнението, така обичайна за нотописа от последните две десетилетия, понякога дори надвишаваща самото произведение, композиторът решил да пише друга "легенда". Той я нарече "приказка". Той решава да разказва приказка, която ще каже може би повече на изпълнителя и слушателя, отколкото разгадаването на идеи, стоящи зад начините на изпълнение. Не би било съвсем точно тя да се определи като програма, но аз лично я приех като атмосфера за вдъхновение, посока на въображението. Основното в тази група произведения е именно третирането на неравноделните метруми - 5-временен в "Калиопа" за мецосопран, китара и ударни, в която дори ползва цитат от Стефан Драгостинов; 7-временен в "Архе" за струнни инструменти; 8-временен в "Парабола-притча", 11-временен в концерта му за обой. Тук можем да добавим и написаното в 6-временен равноделен метрум произведение за мецосопран, флейта и чембало по песента "Отлетела преперуга". Концертът за обой Спасов определя като написан в метафорична балетна форма с диалози по принципа на формите па-де-дьо или па-де-троа.
Проблемът, който възниква в другата показана група произведения в някой от жанровете електронна музика, според Божидар Спасов е как да се разположи звукът, взет например от CD-"звукова библиотека", в пространството. Та тази пиеса на Спасов също има своя приказка. Наречена е AXYL-фония. От латинските букви той извлича само звуковото съдържание (без "к") и го подрежда трикратно. Така получава Lisa, Lissa и Alissa - имената на три персонажа. Първият е от операта на Чайковски "Дама Пика", вторият е от веселото представление на Стравински "Байка про Лису, Петуха, Кота до Барана" и третият е Алиса от страната на чудесата. Такава е предисторията на музикалното съдържание, в което перипетиите не липсват.
Втората пиеса, която Спасов представи, написана като "жива електроника" за тромбон и киборд, е с название "Пясъчен часовник". Изборът на инструмента, както и неговата партия естествено носят определена семантика.
И последната засега пиеса е все още в подготовка. Предвижда се да е 15-минутна, да е за флейта и лента, да включва четиритонова мелодия за кавал, да е реализирана с програма, направена в ИРКАМ, и звуковата картина да е записана на файл.
И това бяха само някои от фактите, които можеха да се научат от Божидар Спасов. Свой, по-обширен спецкурс той вече проведе на музикалния фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе, а се планира и неговото продължение догодина. Жалко е, разбира се, че такива срещи от години насам са само епизодични.

Милена Божикова