Секта, книга, предразсъдъци
Едва ли е оправдана илюзията, че една книга би могла да разсее натрупани предразсъдъци: книгата е насочена към ума, а пред-разсъдъкът засяга по-скоро определени емоции на колективното несъзнавано - "сектантите" са другите, които ние нито разбираме, нито желаем да разберем. Независимо от това обаче, появата на "Пътеводител за духовните общности в България" (С.: ИК "Литавра", 1998, 364 с.) е събитие, което заслужава да бъде приветствано.
Книгата се състои от две части. Основната от тях е анкета от 54 (еднакви) въпроса, с които младият философ и социолог Тодор Петков (преводач на авторитетни английски философи на ХХ в. - Ръсел, Куайн, Попър и др.) е интервюирал представители на 31 духовни общности у нас. Към нея е приложен "Речник на основните термини", който не претендира за оригиналност, защото е съставен на основата на авторитетни чужди справочни издания, главно Енциклопедия "Британика". По този начин читателят има възможността незабавно да сравни сведенията, които духовните общности дават за себе си с безпристрастната информация на "речника", състоящ се от 29 статии за основните общности, както и за понятия, които са общи за някои от тях (напр. Библия, Символ на вярата и др.).
Разбира се, че ценното в "Пътеводителя" е самата анкета, от нея тъкмо е израснала и книгата. Въпросите са съставени така, че не предполагат извличането на "дивиденти" от начина на тяхното формулиране, а целят събирането на максимум информация. Те не се отнасят толкова до ортодоксията на общностите, т. е. системата на богословските им възгледи, колкото до тяхната ортопраксия - правилата на жизненото им поведение, както и възгледите им по различни обществени проблеми (хомосексуализма, семейството, абортите, наркотиците и пр.), а също така и "вписаността" им в пейзажа на съвременна България (отношение към държавните институции, кризата в България, другите общности). Тук, при сравняването на различните отговори, ни чакат немалко изненади. Първо, както пише и г-н Емил Коен в предговора към книгата, ние можем да направим извода, че "в своята неимоверна различност хората са много еднакви, че въпреки различните си вярвания, а може би тъкмо поради тях - те имат общи морални идеи, а най-дълбоките ценности - на ненасилието, на любовта и взаимопомощта - са еднакви при всички значителни религиозни групи". Второ, никой не схваща своята общност като алтернатива, като носител на изключителни правомощия, правещи невъзможно или най-малкото нежелателно съществуването на други религиозни общности.
Религиозният плурализъм е факт и homo religiosus вече свиква с двойното отношение към самия себе си: от една страна, като член на една общност, вътре в нея, той не може да има съмнения в истините на своята вяра (като християнин, например, аз никак не се съмнявам във факта на Христовото Възкресение); от друга страна обаче, извън тази общност, просто като човек, той не бива (в повечето религиозни системи това е регламентирано като забрана или отделна заповед) да се отнася с враждебност към различни, а понякога и противоположни на неговите, схващания. (Идеята за толерантността, впрочем, както и множество други "съвременни" светски идеи, има религиозен генезис.) Най-трудната Христова заповед е тъкмо тази за любовта към ближния, а той съвсем не е нито близкия, а още по-малко еднаквия. Ближният е различният, той може да бъде и врагът ти, но той е "оня, който... стори милост" (Лук. 10: 37). Трето, никоя от интервюираните общности не определя себе си като секта (това не е толкова изненадващо), но което е по-важно - не смята другите общности за секта. Ето защо е обяснимо защо думата "секта" не е включена в "Речника на основните термини" (тя се среща само няколко пъти в цялата книга).
Като книга "Пътеводител за духовните общности в България" е издадена добре, заслуга за което, естествено, има и OSI - регионалният издателски център на фондация "Отворено общество" - Будапеща, но, разбира се, най-вече работата на Радост Николаева - директор на ИК "Литавра". Няма да й спестя обаче упрека, че това е поредната книга на книжния ни пазар, която не е четена от коректор, на което вероятно се дължи и наличието на немалко грешки. Към едно бъдещо второ издание (книгата предполага периодичност на своето появяване на пазара) бих изказал и пожеланието си за по-голяма прецизност при подбора (такъв винаги се налага) на представяните общности (някои от тях от по 20-30 души), както и на тези, на които се дава думата да говорят от тяхно име. Едва ли ислямът, да речем, би трябвало да се представя от един депутат (Ибрахим Татарлъ) и един експерт (Н. Граматикова), ако трябва да се спазва принципът за представяне на общностите "отвътре". Така или иначе, като всяко човешко дело и това е несъвършено, но - виж! - съвършеното е в това, че е поставено едно добро начало.
"Който трупа познание, трупа печал" - казва Еклезиаст.
Добре е понякога да бъдем и тъжни.

Емил Ив. Димитров

________________
Пътеводител за духовните общности в България с речник на основните термини/ социологът Тодор Петков с 54 въпроса при 31 духовни общности. С.: ИК Литавра, 1998, 364 с.