Към Хайгашод Агасян: Има галеници на съдбата, които ни дразнят с присъствието си на тази земя. Някак бързо изгряват, нямат усещането, че и те са хора като всички, чувстват се едва ли не предопределени да са над болката и радостта, а в същото време "творят". Пази ме, Боже, от трудолюбив и некадърен! За такива имам определението "излишници". Край!
Сега за един човек, който не е излишник. Той стана на 45 години. Не бих могъл да си представя живота без "Не остарявай, любов!", без "Добрите познати", без "От много, много отдалеч"..., без "Под кестените на Царя"... все изстрадани и вечни песни. Аз дишам и съществувам с тях много години и се прекланям пред така необходимия за всички нас талант на Хайгашод Агасян. Топлина и обич греят от песните му, за детските му произведения няма да стигне това малко откровение. Слънчев и добър, весел и мъдър, приятел и баща, малко тъжен, и честен - така го знаят у нас. Най-обичаният музикант от театралите и, както го нарече Недялко Йорданов, "Щуреца Хайго". Любовта на Хайго към поезията и към човеците, които той прегръща с музиката си, го е опазила, пази го и ще го запази за нас и дай, Боже, за поколенията. Честито! Бъди здрав и все така необходим.

Михаил Белчев