Проектът "След заспиване преди съня" е първата публична артистична изява на младия Михаил Димов. Киновед по образование, в галерия "Ата-рай" той търси визуална реализация на идеите си с помощта на видеото и графичния ефект на ксерокопието. Началото е поставено преди повече от година, когато авторът (работил до този момент върху няколко видеоматериала) заснема триминутен филм "Апартаментът", съвместен проект на Студентско общество за компютърно Изкуство и Център за изкуства "Сорос". Той се състои от сто и седем черно-бели фотографии, заснети в голямото бяло пространство на празен апартамент. Впоследствие обработените на компютър снимки съставят филм, пуристки като визия и многопланов в посланието си. На фона звучи напрегнатата музика на "Депеш Мод", усилваща усещането за лутане из празните помещения. На финала екранът е запълнен от френски прозорец, зад който е фигурата на мъж, облечен в моряшка фланела, с голямо корабно кормило в ръце. Мъжът бавно затваря очи и изчезва в тъмнината.
Вече готовият снимков материал става основа за по-късни доработвания, този път във Финландия, където през лятото на 1997 г. Димов участва в семинар по визуални изкуства. Там от съчетанието на две или повече снимки с рисунки, на базата на миксиране в ксероксмашината идеята се доразвива във вид, готов за представяне пред публика. Известната с предпочитанията си към нови, нетрадиционни форми в изкуството галерия "Ата-рай" е най-подходящото място за това. Проектът "След заспиване - преди съня" развива метафората за пътника и пътешествието на човека към собствените вътрешни пространства. То става с помощта на въображението и съня - и двете, стоящи най-близко до територията на подсъзнанието. Границите между реално и нереално, между сън, въображение и обективна материалност отпадат. Очите се затварят, съзнанието се оставя на интуицията и пътува към континенти, океани, нови пространства, нова реалност. Това пътуване, като всяко друго, се нуждае от навигация и навигатор. Както за древните мореплаватели, и тук небесните тела играят важна роля - те са ориентири, спътници, посредници, свидетели на изминатия път. Луната присъства и в галерията. Нейната набраздена синя повърхност съставлява паспартутата, обграждащи всяка една от шестнадесетте графики. Светлината в залата преминава през прозрачна "лунна" повърхност, като създава енигматична нощна атмосфера. Целта е публиката да бъде провокирана сама да предприеме пътуването, наяве или насън. Това, което заинтригува мен и Десислава Димова като куратори на проекта, е искреността и съпреживяването в работите на Михаил Димов. Филмът и ксерокс-графиките са пределно изчистени като естетика. Те носят очарованието на непосредствено търсеното и изпитано преживяване, като акцентът е върху сетивността. "Когато предметът, за който се опитваме да мислим, е твърде необичаен, трябва да се опрем на познати ни вече знаци и свързвайки ги, да очертаем новия контур" (Ортега-и-Гасет).

Весела Ножарова