За рибите, дъжда
и онези, които се молят
Дотам я докарахме, че ако не вали - лошо, ако вали - още по-лошо. Може би затова процентът на молещите се около нас е така далеч от точката на смирението. Твърдението ми естествено не е научно обосновано, но щом дори по Великден подобен въпрос не развълнува представителните социологически проучвания, ще трябва да се доверя на несъвършените си сетива. Нали и рибите така са програмирани, та влизат в мрежите на цели пасажи. Само гдето им е все толкова дали вали или не.
Цялото това мъгляво въведение ми се завъртя в главата по време на заключителния концерт/спектакъл "Рибите се молят за дъжд" в Народния театър през април. Проявих стоическо търпение, за да го дочакам и преживея като премиера. Бях информиран за всички подробности около създаването му и знаех как се развива както според участниците, така и според публиката. Оставаше ми да го видя и чуя. Беше финал на една авантюра, защото когато по първа пролет Теодосий ми каза, че заминава на турне, аз, без да се замислям, го попитах към Индия или Рио де Жанейро ще запраши и този път. Отговорът - "Не, из България", ме сепна, но не ме изненада кой знае колко, въпреки че спомените ми за подобно чудо се губят назад в годините. Името на Теодосий Спасов е достатъчно популярно, за да напълни всякаква концертна зала в провинцията, както сме свикнали да наричаме градове като Пловдив, Варна, Русе, Бургас и т. н., и т. н. Зачаках новините и първата не закъсня: "Скандално отлагат концерт на Теодосий" - чудесно заглавие за последна страница. Добре, че не се беше случило нещо като за първа. Вторият несъстоял се концерт вече не предизвика нито ред, да не говорим за 14-те, които се състояха. Просто трима музиканти - Теодосий Спасов, Румен Тосков и Христо Йоцов - се бяха решили да хвърлят камъче в блатото на системата от все още съществуващите концертни дирекции в България и да размътят безметежното им съществуване. Преживяванията им си оставаха за лично ползване. А това, че се бе случило нещо вълнуващо, личеше ясно на камерната сцена на Народния театър. Спектакълът бе необикновено жив, а участниците в него истински въодушевени. Публиката имаше привилегията да види заедно двамата изпълнители на ударни инструменти (Христо Йоцов и Стоян Янкулов), които се сменяха по време на целия сезон, и танцовата импровизация на Бойка Велкова във "Веста".
Всъщност, споменавайки тези простички факти, отново осъзнавам колко трудно е да се опише какво точно представлява творението на Теодосий Спасов. Мисля си, че ако Теди Москов вкара джаза в театъра с "Мармалад", то може да се каже, че Теодосий Спасов вкарва театъра в джаза с "Рибите се молят за дъжд", но с това едва ли нещата ще станат по-ясни. Като че ли по-лесно ще е да определя какво не е този концерт/спектакъл, за да бъдат улеснени предубедените специалисти от двете изкуства. Не е театрална постановка, не е балет, не е и хепънинг, както не е джазов, фолклорен концерт или нова (българска) музика. Артистизмът и виртуозността изобилстват в най-чистия им вид. Сигурно е огледало на Теодосиевата същност - непосредствен, чистосърдечен, свободен, непретенциозен, духовен, смирен... все качества, от които обществото ни страда от остра недостатъчност.

Йордан Рупчев