Октавио Пас, определян от свои съвременници като най- големия поет и мислител на Мексико, почина на 84 години, две години след пожара, унищоил голяма част от личната му библиотека. Пас е носител на престижната испанска награда Мигел Сервантес през 1982 г., през 1987 г. в Чикаго му е връчена наградата на името на Т. С. Елиът. Нобеловата награда за литература му е присъдена през 1990г. Животът на Октавио Пас е отдаден на поезията и дипломацията. Разочарованието му от политиката (през 1968 подава оставка от поста посланик в Индия в знак на протест срещу правителството) го тласка към преподавателска дейност. От 1976 г. той започва да издава списание за литература в родината си. Познавачите определят есето на Пас "Лабиринтът на самотата" за най-значителното му произведение.
На българските читатели той е малко познат. В каталога на Народната библиотека открихме едно-единствено българско издание на негови творби. Става дума за "Вълни от зрак. Маймуната граматик", сборник с избрана поезия в превод на поетесата Рада Панчовска. Изданието е на "Нов Златорог" от 1994 г. Осведомени твърдят, че друга наша испанистка, Анна Златкова, е подготвила за печат книга с текстове на Пас.

К