Чалгата в среден род

Ако приемем, че идеята за "Христо Ботев" е едната страна на медала, то другата е "Сигнал+". И макар да си другаруват в края на страницата по брой на слушателите, те не се разбират кой знае колко. Привидното им "мирно съвместно съществуване" в ефира само издава огромната пропаст между дискУтиращите и ДИСКОтиращите.
Аудиториите и на двете радиостанции са малки. Но тази на "Сигнал+" се характеризира с много силно изразен интегритет. И не само това. Групата на неслушащите го също е невероятно единна. Самоопределянето към един от двата лагера е съпроводено винаги с ясно артикулирана емоционална оценка. В този смисъл "Сигнал+" доста по-осезателно влияе в обществото, дори с предизвикателството си да бъде отхвърлено от него като пошло. За разлика от това частно радио, не по-големият "Христо Ботев", въпреки културната си претенция (или пък точно заради нея), няма това влияние, независимо че е държавна институция.
Явлението "Сигнал+" е интересно с опростеността си. Елементарната му схема е един от най-добрите примери за строго специализирана музикална програма в нашия радиоефир. Има една-единствена фолклиния, която следва неотклонно. И като изчистеност тази линия няма конкуренция (с изключение на мутиращия пловдивски пришълец в София "Радио Веселина", който е с неясно лице и немутирал глас). Присъствието на такъв тип радио говори за културна толерантност. По-скоро към него, а не от него - за производителите и потребителите на продукти от типа "Сигнал+" е характерна духовната агресия в налагането на предпочитания вкус.
Всъщност "Сигнал+" не е нищо повече от узаконено присъствие на фолк"културата". Лепа Брена делеше мегдан с Лили Иванова много отдавна по шофьорските кабини, въпреки че за това не се говореше. С легализирането й се случиха две неща - лошият вкус влезе в светлината на прожектора и така стана атакуем, а от друга страна (независимо от ниското им качество), чуждите текстове бяха заменени с български. Обяздването на този процес говори в полза на създателите на "Сигнал+". Проблемът е, че другото, по-културното мислене не може да им предложи достойна алтернатива.
"Сигнал+" е отговор на инвазията на западната култура. То е връщане към примитивното, но родно. А родната реалност се характеризира с бедност. Преведено на радиоезик, това звучи така: беден словесен запас на водещите, бедни на думи и емоции текстове на песни, бедни на фантазия реклами и бедни на разнообразие ритми.
"Сигнал+" е точен показател за развитието на страха в обществото ни. Средният му слушател е този, който митологизира бореца като враг. За да преодолее ужаса си от него, той го превръща в герой на своя свят. И така срещу Кръстника, Крокодила и Барона застават Баровеца, Радка Пиратка и Шишарката. Външните белези на вътрешния им мир са еднакви: мерцедес, долари, мобифони. Тоест "Сигнал+" веднъж обединява полицаи и борци като аудитория, втори път ги обединява като светоусещане чрез тиражирането на подобен митологичен фолк.
В програмата на "Сигнал+" странно, но без предразсъдъци си съжителстват Дико Илиев и Сашка Васева; фолклорът на Янка Рупкина с фолка на Глория; турско, гръцко, сръбско и българско - колко подходящ се оказва всъщност средният род за определяне на чалгата! Средно положение, в което доброто и лошото качество трудно се различават.
Нашите съседи имат далеч по-дълголетен опит с такъв тип радиостанции (сръбското радио "Пинк", например), но те като че ли по-енергично търсят начина да им противостоят с качествен продукт.

Вяра Ангелова