Сянката на Тирезий Слепият

Тирезий, синът на Харикло вижда онова, което Едип, синът на Йокаста не вижда. Тирезий е видял онази, която не му е позволено да види гола - богинята, Атина. Едип е видял онази, която не му е позволено да види гола - съдбата си; живота си, цял и случил се вече. Отнемайки зрението му, Атина възмездява Тирезий с про-зрение и след смъртта му. Отнемайки сам зрението си, Едип очаква възмездието си чрез про-зрението в цялото на живота си (в Колон) в случилото се. Своята дарба да прозира Тирезий получава от боговете - с тях той прозира Едип, съдбата му, грешките му.
Тирезий вижда Едип, но Едип не вижда Тирезий. Ето в тази драматургична опозиция се разполага представлението на Иван Добчев в "Сфумато". То се интересува от Тирезий Слепият, а не от Едип Ослепеният. То се интересува от ужасяващия свят на Едип, видян през видимо красивопрозрачния и призрачносамотния, проблясващия в сумрака поетичен свят на Тирезий. То преследва проявяването в образ, появяването у публиката на усещането на ужаса в тътнежа на чумави в греховете си хора като Едип. Проявяването на ужаса от свят, загубил целостта си - самотата на "голото чаталесто животно", ако си спомним и Шекспировия Лир. Проявяването на страх и трепет пред една участ, която Тирезий долавя в съня си, изоставен от боговете, и той сам.
В опозицията Тирезий - Едип "силният" е Тирезий. Затова е "Тирезий Слепият". Представлението е разположено и във визуална опозиция: на сцената вляво е територията на Тирезий, докато вдясно е пространството на Едип. В пространството на съдбовния разказ на живота си е разположен Едип. Минало, настояще, бъдеще, наказания, съдби, преминават, пресичат територията на виденията на Тирезий. Той чува "как птиците ги няма", как "потъват сенките върху водите" (К.Мерджански), чува пустотата на света, и сред светлината едва се долавят контури от човешки фигури - чува свят без хора, в зенита на слънцето. Едип не чува нищо, защото действа и участва в сюжета "Едип". Срещу поезията "Тирезий" е изправен сюжетът "Едип". А между тях сянката на Манто. Но за нежната й сянка очите са будни само в поезията. В сюжета "Едип" няма нежни сенки, няма гласове, няма и тътен - има показани няколко ключови събития. Манто е сянка на Тирезий и тогава кой свързва поезията със сюжета? Или кой ги изправя един до/срещу друг? Тирезий е красива поетична сянка, глас, извикащ образи - изправен пред тежестта на знанието за сюжета "Едип". Той е сянката на желания Тирезий.
Пример: На сцената е показан инцестът. Пред очите ни лежи Едип в бандаж, смазан от прекраснодемоничната Йокаста (силно изпълнение на Жорета Николова), натежала лудо с едиповия плод в червена роба. Лежи - гол и нищ. Телата на пода само илюстрират екстаза на сатирско-дионисиевски вакханалии. Неразположен в контекста на трагедията (софокъловата) "Едип", изваден от нейния сюжет и монтиран пред "погледа" на Тирезий, инцестът се превръща само в сценична случка, огледално разположена към сюжета с брата на Йокаста. Монтажът в представлението оголва статиката в драматургичната опозиция Тирезий - Едип, фигурите на персонажи без контекст от хоровото многогласие и разногласие, уплътнени и нагнетени от отгласи от техните сънища, спомени, кошмари и знания. Очертава контурите на фигури, неизбежно пропадащи в отпечатъци, в характери, които нямат мощта на про-зренията, с които ги товарят имената им. В редуването на сцените се оголват празни процепи, в които би трябвало да се заселят гласове, фигури и мълчания, а които зеят пусто. Там сега само откънтяват изречените думи, а не се заселват очакваните страхове или догадки. Представлението се задвижва в крехката, неоформена и разхвърлена визия, хвърлена от сянката на желанието "Тирезий Слепият". В работилницата "Сфумато" това обаче е, надявам се, работното начало на античния цикъл, който тепърва ще се разгръща в търсене на желаното.

Виолета Дечева