Българското Саморазпятие

Малко преди Разпети петък, вероятно заради вечно жадуваното и отлагано национално живване, ни разпънаха по Канал 1 върху темата Македония. БНТ се беше отказала да прави документални филми и въобще напоследък избягваше да радва зрителите не само с добри предавания, но и да ги дразни с особено лоши - защото дори за лошото са необходими значителни усилия. Казахме си: най-сетне една институция да постигне абсолютното обединение на нацията. Един вид, телевизорът беше придобил изцяло кръгла форма, вместо обичайната си правоъгълна. И изведнъж, точно преди празника, в който цялото православие се мляска по бузите и се прави на христолюбиво, решиха да бръкнат в най-дълбоката национална рана. Но по-добре късно и непохватно, отколкото никога. Въобще, този филм на Милена Милотинова, чието заглавие, за съжаление, не мога да възпроизведа, защото се беше вклинило в последния момент в програмата, беше много нужен на българите, а вероятно и на македонците, които са успели да го видят. Толкова, че заслужава тутакси да се повтори, а после и да се потрети. Вероятно всички документи, които ни бяха разкрити в него, са били вече публикувани по вестниците. За съжаление (съжалявайки и за клишето тук), дългите, най-често скучни, исторически статии все по-малко се четат от широката публика и затова подобни въпроси трябва навреме да намират своето място тъкмо в телевизията - това, както знаем, най-мощно средство за пропаганда. У нас все още има достатъчно хора, които не знаят или не искат да узнаят за честните български усилия, вложени в изковаването на македонската нация. Нужен е бил тогава сякаш поредният Юда, за да се изпълни Божието предначертание. Впрочем, имаше във филма епизод, който създаде далечна асоциация с подготовката на кръстните българо-македонски мъки. Тридесетте сребърника на един от подкупените българи се измервали само в панталон, пола за жената и едно кило гвоздеи. Но и не е толкова малко това. То включва, от една страна, необходимия смокинов лист за срама, а от друга, нужните окачалки на новото национално самосъзние. Всъщност, изобщо не личеше дали престарелите комунистически функционери, участвали в това мероприятие, имат смокинови листа. Инфлацията на времето е изяла и тях.
Но филмът не бива да бъде преразказван, защото, както казах, си заслужава да бъде повторно излъчен. Използваните от него документи обаче отварят място и за успокоение, защото при едно по-друго развитие на събитията, сега нашите депутати, бизнесмени и светски елит щяха да пият по Великден мелнишко вино в друга държава. Но добрата стара империалистическа Англия е стояла нащрек и императивно е заявила: "Правителството на Нейно величество не признава правото на българското правителство да отстъпва която и да е част от българската територия на други държави". Изобщо бившите колонии още дълго ще се нуждаят от неоколониална намеса, която обаче е по-добре да произтича от Запад, защото там някак не разбират източния мазохизъм и особено българската страст към саморазпятие.

Ромео Попилиев