АПСОЛУТНО!
APSOLUTNO!

Независимата асоциация АПСОЛУТНО е основана през 1993 в Нови Сад, Югославия. Художествената й продукция е плод на творчеството на нейните членове: Зоран Пантелич, Драган Ракич, Бояна Петрич и Драган Милетич. От 1995 те подписват работите си АПСОЛУТНО без препратки към конкретни имена.
Първоначално работят в полето на изящните изкуства. Постепенно търсенията им се развиват не само по посока на естетическото, но включват културни, социални и политически аспекти. Проектите на АПСОЛУТНО се базират върху интердисциплинарното изследване на реалността с цел да я "отворят" за нови прочити. Продукцията им се осъществява в различни медии и под различни форми (видео, аудио и Интернет проекти, печатни материали, инсталации). Важна част заема и текстът (репортажи, реклами, есета, поеми, цитати) не само като обяснение на работите, но и като неразделна част от тях, която носи различно съдържание - критика, ирония, парадоксалност или абсурд.
Членовете на асоциация АПСОЛУТНО гостуваха в София и Варна по покана на Центъра за изкуства "Сорос" - София, и галерия ТЕД.

През 1946 г. маршал Тито открива мост над Дунав и събитието е отбелязано на гранитна паметна плоча. През 1992 г. плочата изчезва, впоследствие е намерена в храстите на парка и сега е в Градския музей на Нови Сад. Тази история поставя проблема временно/вечно, който АПСОЛУТНО интерпретират в проекта си. През 1996 г. отливат плоча с надпис "Абсолютно временно", монтират я на празния пиедестал и тържествено я откриват с духова музика.

- Бихте ли описали художествената ситуация в днешна Югославия? Как променящият се политически статус повлия върху изкуството и по-специално върху "изкуството в обществото"?
- Бивша Югославия се радваше на сравнително либерален климат в сравнение с другите източноевропейски държави, който се отразяваше и върху културата. Имаше свободен достъп до информация, личности, изложби, списания - в и извън страната. Разбира се, всички културни институции се финансираха от държавата, което означава, че имаше и контрол, и цензура. Но беше възможно художниците да си създадат своя автономна свобода в рамките на съществуващата система. Избухването на войната през 1991 донесе много ужасяващи последици за целия район. В Сърбия и Черна гора (остатъкът от бивша Югославия) културният живот почти изчезна. Голям брой художници и други интелектуалци напуснаха страната, повечето културни институции се сринаха и установените критерии бяха загубени. Националистичната еуфория, която се появи като последица от войната, също повлия художествената сцена. Роди се цяла вълна от традиционна живопис, базирана върху псевдо-византийски модел. Този тип изкуство се окуражаваше от държавните медии, тъй като акцентираше върху националната история, традиции, митове и др., удобни за националистичната политика. В същото време държавата ориентира своята финансова подкрепа само за "политически коректни" проекти, които имаха място в пропагандата и не съдържаха никаква социална критика.
Друга група художници отчаяно се опитваха да поддържат своя автономен свят, избягвайки да влизат в каквито и да е взаимоотношения с действителността. Бонито Олива, който посети Младежкото биенале във Вършац през 1994, изрази учудването си, че няма работи, които се занимават с проблемите на страната. Обръщайки се към чистата естетика, художниците всъщност се опитваха да избягат от реалността или да изразят несъгласие с господстващите политически възгледи, правейки именно деполитизирано изкуството.
Третата (и най-малка група) художници малко или повече открито засягаха проблемите на политическата, социалната и културната ситуация в страната. Продукцията на асоциация АПСОЛУТНО попада в тази група. Тя се основа през 1993, когато войната все още продължаваше, мъжете ги взимаха в армията, хиперинфлацията счупи световния рекорд, санкциите на Обединените нации бяха започнали през 1992 и резултатът от всичко това беше не само бедност, недостиг на стоки и трудности във всички сфери на живота, но също така и прекъсване на контактите с останалия свят. Това, която събра заедно членовете на АПСОЛУТНО, беше нуждата да се борави с аспекти от реалността с цел тя да бъде отворена за нови прочити. Тази идея фокусира вниманието ни върху различни феномени в обкръжението ни, но също така изискваше продължителност на проектите с оглед тези явления или места да бъдат забелязани, разбрани и интерпретирани. Това стана главната стратегия в работата на асоциацията.
Обратно на другите страни в Източна Европа, които през този период започнаха отварянето си към света, Югославия прекъсна почти всички връзки с другите държави. Малкото останали контакти се базираха на лични приятелства. Така например Биляна Томич от галерия SKC в Белград организира няколко изложби на съвременно италианско изкуство. Радио B-92 в кино Рекс в Белград се превърна в активно място за концерти, изложби, пърформанси и др. Такова е и галерия "Златно Око" в Нови Сад, където между другото и АПСОЛУТНО организира цикъл изложби на съвременно австрийско изкуство.
Всички художници (и всички мислещи хора) почувстваха кризата на идентичността по време на драматичните промени на граници, имена на държави, идеологии и т.н. Нова национална (етническа) идентичност беше наложена, а много хора не бяха подготвени за това, бяха объркани и не можеха да изкажат мнение: някои приемаха всичко, което се прокламираше, без да мислят, други се придържаха плътно към старата си идентичност, много рядко някои индивиди бяха готови да заемат критична позиция.
- Някъде четох, че югославското видеоизкуство се развива с бурни темпове още през 70-те и 80-те години. Интерес към него проявяват телевизионните станции в Любляна, Загреб, Скопие и Белград. Бихте ли разказали нещо повече за тази традиция (в България началото на видео изкуството датира от средата на 90-те) и какво е мястото на АПСОЛУТНО в този процес?
- През 70-те и 80-те имаше добър климат за всичко, включително и за различните видове съвременни изкуства. Това беше времето на концептуалното изкуство и на началото на видеоизкуството. Последното наистина се разви около телевизионните центрове на Любляна, Загреб и Белград. Други форми на изкуството бяха също във своя разцвет. Организираха се много международни форуми като BITEF (Международен театрален фестивал във Белград), FEST (Филмов фестивал), джазови фестивали и др., които събираха водещи творци и от Запад, и от Изток. Имена като Бойс, Пистолето, Лори Андресън, Питър Брук, Робърт Уилсън имаха своите представяния по това време. Всичко това създаде климат, който способстваше развитието на една забележителна художествена сцена - да споменем само Бранко Димитриевич, Марина Абрамович, група ОХО, Ивекович/Мартинис. Със започването на войната телевизионните центрове изгубиха своята роля за създаването на видеохудожници, тъй като основно се насочиха към военната пропаганда, и постепенно видеосцената почти изчезна. Напоследък има нов интерес към това изкуство, особено към тенденцията да се използва видео във видеоинсталации.
АПСОЛУТНО са реализирали няколко видеоработи, но ние не се възприемаме като видеохудожници на първо място. Използваме видеото като средство за изразяване само при някои проекти. Например, един от нашите видеофилми "Добър вечер" е всъщност критика на електронните медии и тяхната роля да (дез)информират публиката чрез стандартни новинарски програми. Същата идея, съотнесена обаче към пресата, беше реализирана като книга "Добър вечер", в която намекът се отнася към ежедневниците от цял свят.
- В България напълно липсва художествено образование за използване на новите технологии. Вие също имате традиционно образование - живопис или скулптура. Как се справяте с разширените територии на изкуството? Трябва ли както и у нас художникът сам да създава, представя, обяснява работите си сред малки групи от хора, които имат интереси в тази посока? Тази ситуация не ограничава ли художествената сцена?
- Традиционната ориентация на художествените академии създава големи проблеми за художници, които искат да експериментират с новите медии. Те трябва да се самообразоват или да разчитат на малкото, научено по семинари или усвоено в уършопове. Другият проблем е, че няма лесен достъп до новите технологии, необходими за такива експерименти. Тази ситуация произтича не само от недостига на финансови ресурси, но и защото хората на власт в художествените институции не възприемат истината, че територията на изкуството се е разширила.
Липсата на структура (в сравнение със западните художествени системи), която да окуражава създаването на произведения на съвременното изкуство, се отразява и по друг начин. Художниците са принудени да се занимават с целия процес: от идеята през намирането на средства, реализацията на проекта, представянето, промоцията и документацията. Това само повишава нивото на отговорност на всеки етап. При нас навлизането в териториите на новите медии беше продиктувано от спецификата на конкретните проекти. От проект на проект опитът и знанията ни се увеличаваха, разбира се, в сътрудничеството със съответните специалисти. И това сътрудничество се отнася до всички области на човешкото знание. Тази интердисциплинарност представлява динамичен, творчески и отворен процес. Осъзнавайки липсата на адекватна образователна структура, асоциация АПСОЛУТНО организира уършопове за млади хора с цел да ги посвети във възможностите на новите медии.
- Доколкото знам, видеофестивалът VideoMedeja в Нови Сад също популяризира все по-плътно навлизащите нови технологии в изкуството...
- С намаляването на територията на страната, ролята на Нови Сад като център на изкуството се увеличи. Тук започнаха да се организират много културни събития и дори се забелязва известна последователност. През 1995 се проведе международният симпозиум "Нравственост и митология в съвременните изкуства", в който участваха повече от 30 души. През 1994 се основа ново списание за съвременни изкуства Projekart. През 1995 бе основан видеофестивалът VideoMedeja, който ще се провежда на две години. Наскоро излезе първият брой на списанието "Дигитални изкуства". Скоро ще бъдат организирани медийна лаборатория и уеб работилница по подобие на Центъра С3 в Будапеща. В Академията за изящни изкуства има курс по интермедии. Всички тези усилия не са лишени от драматичност, но тяхното значение за представянето на съвременните изкуства и въобще за формирането на художествената сцена е огромна.
- Какво мислите за "изкуството по кабела" - наистина ли то вече се е превърнало в художествен феномен или е просто мода?
- Включването на компютърните технологии в изкуството причини доста мистификации. Отдаването на едно изразно средство заради самото него може да бъде много привлекателно и едновременно с това много опасно.
АПСОЛУТНО се стреми да използва тези технологии като естествен процес, отчитайки положителните и отрицателните страни. Сами по себе си те няма да повишат качеството на нашата работа. АПСОЛУТНО използва тази нова технология, но едновременно с това заема и критична позиция. Част от нашата продукция може да бъде видяна в уеб проекта "The Absolute Sale" (<www.apsolutno.opennet.org>). Както и другите медии, ние използваме компютъра като изразно средство за подчертаване и реализиране на идеята на проекта. Изборът на конкретното изразно средство е много важен елемент във всеки проект на АПСОЛУТНО.
- Каква е ролята на големите институции, които дават пари за изкуство - възприемате ли ги като "режисьори" на съвременната художествена сцена и чувствате ли се по някакъв начин манипулирани от тях?
- Много художници, които се интересуват от експеримента, от нови медии и нетрадиционно изкуство, могат да кандидатстват за финансова помощ само от фондации - единствените институции, спонсориращи тези форми. За съжаление в Югославия това е само фондация "Отворено общество". Но благодарение на негативното отношение на държавата към тази фондация, редица художници избягват да се обръщат към нея. АПСОЛУТНО се придържа към идеята, че осъществяването на добрия проект е важно, независимо коя институция се явява продуцент.
- Къде е мястото на съвременното изкуство - в музея или на улицата? Каква е ролята на Музея за съвременно изкуство в Белград?
- Изкуството е навсякъде. Важни са идеята и контекстът. В Югославия няма изградена система от институции, които да са посветени изцяло на съвременното изкуство. Нивата, на които може да се проследява художествената сцена, са разнопосочни. За АПСОЛУТНО институциите като места, където изкуството може да съществува, са толкова важни, колкото и улиците, и ателиетата на художниците, и печатните материали. Затова ние често реализираме проекти на обществени места или на места със специфично предназначение като докове, мостове, гробища, граници и др.
Съществуващата в Нови Сад Галерия за съвременно изкуство наскоро беше превърната в Музей на съвременното изкуство. Тази промяна няма да внесе някакви генерални преобразувания във функционирането на институцията. Музеят за съвременно изкуство в Белград има много важна роля в интерпретацията на съвременното изкуство, но днес липсата на източници е свела функциите му до документиране и архивиране. В държава с опустошена икономика няма нито интерес, нито нужда от създаването на идентичност в която и да е област, включително и в полето на изкуството.
Поддържането на художествената сцена се дължи на индивидуалните усилия на художници, критици и куратори, които се опитват да се организират по различни начини - чрез семинари, изложби, творчески работилници. Един пресен пример е асоциация UA!US (Обединени художници по време на санкции), основана в Нови Сад от АПСОЛУТНО и асоциация p.RT, като рефлексия на обстоятелството, че политическата ситуация в голяма степен се отразява и върху художниците.

Разговора проведе Мария Василева