Юри Буков е име, което винаги сме свързвали с европеистичната центробежност на националната ни култура. Макар битието му на артист с международна кариера да преминава на Запад, нещо неизменно ни е карало да го считаме за свой. И това сигурно е собственото му отношение към род и родина, съзнанието за принадлежност към една земя, която е била като "фар" в пътешествията из световния "океан". Роден е през 1923 г. в София. И вероятно жизнената му жилка - той и сега изглежда левент! - идва от родопския корен. А този корен, ако се вярва на легендите, е захванат още по времето на Орфей. През турско част от Буковите били помохамеданчени. Останалите слезли в долината и оттам се пръснали из цяла България. Юри Буков завършва немското училище, като същевременно учи пиано при Андрей Стоянов. Всеизвестният маестро, от когото "всички треперят", се отнася към момчето с предразполагаща топлота. "Той беше взискателен, но и не щадеше похвалите. Ритъмът на уроците му беше много ускорен. Първия път - разчитане на произведението, втория - с педал, третия - наизуст. Това бързо учене, когато човек е млад, позволява да се усвои голям репертоар". Юри се изявява още като дете на сцена. Участва във вечеринките на руската колония - майката е от Болград, Бесарабия, а и в различни тържества в БИАД - бащата е инженер, завършил Висшата военна академия в Русия. Изнася първия си самостоятелен концерт на дванайсетгодишна възраст. Впрочем нищо извънредно за онова време. "Ние бяхме една генерация от вундеркинди: Иван Попов, Митко Събев, Добрин Петков, Фреди Островски, Петьо Ступел. По-късно се присъединиха Васко Абаджиев, Радосвет Бояджиев и още други. Всички се надпреварваха да дават концерти на по девет-десет годинки, с жабото, с белите ризки, с кадифените панталони...". После шареното птиче само каца на рамото му. Препоръчан от повярвалите в таланта му музиканти Роберт Сьотенс и Сюзан Рош, Юри Буков получава френска стипендия и заминава за Париж. Завършва Парижката консерватория за една година. Както признава: "Подведе ме леснината, с която учех всичко и амбицията да бъда пръв!" Но затова пък продължава да се усъвършенства с години - при проф. Ив Нат, Гастон Пуле, Маргарит Лонг, Едвин Фишер, проф. Костанов. Тогава, през 1946 г., това, че е българин, осуетява възможностите за бърза кариера. Затварят му се вратите за Щатите, например, за близо едно десетилетие. Затова пък обхожда европейските центрове, преди да направи същинския си световен пробив. Бил е от щастливците, възнаградени с тъй дефицитната в артистичния свят безкористност и подкрепа: в лицето на Маргарит Лонг, Надя Буланже, Лазар Леви... И неслучайно поставя начело в скалата от качества, задължителни за професионалната реализация, умението да комуникираш. "Може музикантът да е страшно надарен, но да остане в дупката си, да няма тази способност за общуване, която привлича хората, кара ги да се заинтересуват от тебе." Юри Буков е борбен човек. Смята, че е наследил нещо от воинския дух на дедите си и още - убеден е, че борбата продължава цял живот. На сцената и извън нея. Не е спрял да поддържа формата си - когато има време, винаги е "на полето", сади, копае, сече дърва, не може да стои на едно място. Но не престава да тренира и ума, което е изключително важно за "здравето" на изпълнителя. "За нашата професия се изисква също интелект, характер, не само природна даденост, но и усъвършенстването й чрез натрупването на други знания, контакт с други изкуства. Колкото личността на интерпретатора е по-богата, толкова по-добре може да пресъздаде посланието на композитора". Юри Буков, чиято солистична кариера продължава и днес, се радва на признание в петте континента. Записал е над 30 плочи за фирми като Philips, EMI, CBS, RCA, Westminster, Metropole и др. Лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева. Кавалер е на редица френски и български ордени и отличия. Наред с професионалните си изяви развива и активна обществена дейност. Той е един от хората, на които се дължи подновяването и разширяването на френско-българските връзки в областта на културата през последните четири десетилетия. А от 1990 г. насам използва авторитета си в организирането на много благотворителни акции, осигурили помощи за страната ни - храни, лекарства, медицинска апаратура. Може би защото никога не се е простил с юношеския си идеал за една България, заслужаваща други съдбини.

Олга Шурбанова








f