Списанието за словесност "Български месечник" вече си има притурка. Тя е в самата среда на новата книжка 4-5, 1998 г. - място с хубава бяла хартия, запазено за писането на най-младите, за тинейджърите с цялата им непохватност. Без значение е, че техните текстове са слабички и наивнички, по-важен е актът на включването им в обществото на "старите". Този акт е съзвучен с обявеното намерение на "Български месечник" да предизвика дискусия за образованието и, както пише учителят Пламен Борисов, само да стане "част от двигателя на промените", които ще върнат изгубеното достойнство на учителите и на училището. Останалото в броя е: Представяне на Антон Франгя, който никак не го е било грижа за "лигавите критици", ами всякак се е стремил да "принесе полза душевна" на чиляка; Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковски (Садък паша); "Еволюция или революция", записки от бележника на Невена Стефанова; Стихове от Екатерина Йосифова; Разкази на Ангел Джендема; Вера Мутафчиева за "българската малкотия"; "Трикатури" на Георги Чаушов; "Записки от задния коридор" на Блага Димитрова, която си спомня с болка как е била "чучело на властта" в президентството; Симеон Янев се включва в една безкрайна полемика с "Няколко думи за българския дисидентизъм, българската участ и българското бъдеще по повод диалекта, който бил станал език" и думите му са гневни; Есе на Емил Андреев за книгата на Радичков "Умиване лицето на Богородица" ("Факел", 1997), чиято финална кулминация "Ех, бай Йордане", казва повече от пет гъсто изписани литературнокритически страници; В новия брой на "Български месечник" има и други неща. Намерете го, прочетете ги.

С. М.