Остен Шостранд е изтъкнат шведски поет (превеждан на български от Блага Димитрова и Антоанета Приматарова), есеист и преводач от френски език, член на Шведската академия и на Нобеловия комитет от 1975 година. Миналата седмица той беше в България по покана на СУ "Св. Климент Охридски", за да му бъде връчена почетната титла доктор хонорис кауза. Със съдействието на Атлантическия клуб изнесе лекция в Двореца на културата.

Г-н Шостранд подробно описа историята на Академията, създадена с кралски указ преди повече от два века, и процедурата по номинирането на кандидатурите за Нобеловата награда. Академията е финансово независима, членовете й се обръщат помежду си с "господине" и "госпожо", без титли, между тях цари пълно равенство. Те се трудят без хонорар, но за всяко заседание получават по един сребърен жетон с лика на крал Густав III. Ключовите думи за работата в Шведската академия са "независимост" и "конфиденциалност", а изключването на каквито и да било политически съображения е основно правило. Нобеловата награда за литература не бива да се схваща като форма на Нобеловата награда за мир, нито би било разумно да се търси някакъв географски принцип в присъждането й, каза лекторът.

Въпреки уговорката за изключителната дискретност в работата на членовете на академията, част от гостите на лекцията упорстваха в любопитството си към кухнята на Нобеловата награда - една тъй стара и неосъществена мечта на българските писатели от Пенчо Славейков насам, че е на път да се превърне в национална травма. Всяко любопитство обаче любезно и неизменно беше препращано обратно към процедурата. С изключително достолепие г-н Шонстранд описваше и най-малките й детайли. Всяка година от общо 120 имена остават пет номинаци. Никой не научава кои са отхвърлените, оповестява се само лауреатът, избран между тях. Обсъждането на кандидатурите минава през три етапа: 1. Анотация от литературен критик за трудовете на кандидата; 2. Лингвистичен анализ от специалист; 3. Сведения за културната среда, за условията, в които е творил писателят. Членовете на Академията взимат решение, след като се справят с обемисти експертни оценки, благодарение на които понякога преодоляват неизбежния културен шок, предизвикан от навлизането в твърде екзотични литератури. Усилията им се увенчават с традицонна тържествена вечеря в хубав ресторант. И шумен отзвук в медиите.

Г-н Остен Шостранд говореше предимно за механизми и метатекстове и почти никак за самите текстове. Той остави тягостното впечатление, че главният смисъл на Нобеловата награда е преди всичко самовъзпроизводството на нейната институция. Българите бяха утешени, че първият отказ не бива да ги обезсърчава, че могат и е желателно да продължават да кандидатстват. "Честност, откритост е правилото, което важи за нас - заключи той, - ние никога не съжаляваме, че сме избрали един или друг лауреат."

Никога българските писатели не са били толкова близо до Нобеловата награда за литература, колкото миналия вторник.

Симона Мирчева