Хитът на музикалния ХХ век - "Кармина Бурана" на Карл Орф и неговата сценична реализация бяха повод Пловдивската опера отново да гостува в София. Някои печатни издания дори внушаваха идеята, че това ще бъде българската премиера. Неволно заблуждение или добре изигран ход? Във всеки случай медийната разгласа беше ако не перфектна, то плътно дозирана. Многобройна и пъстра публика обсади добре охраняваните входове на НДК и скоро голямата първа зала се препълни с хора. 15-минутното закъснение от фиксирания час не се прие за неучтиво, а по-скоро изостри апетита към предстоящото пиршество. Музиката и театърът на Карл Орф го изискват.

Пловдивската постановка отпреди 10-ина години за пръв път се показва в София. Тя събуди навремето голям интерес, бе добре приета, показвана бе неведнъж у нас и в чужбина, заснета и излъчена по Националната телевизия. Сега я виждаме с нейния сценичен разгул на цветове, ефекти, с неизбежната в такива случаи димна пелена... Някои неща изглеждат леко демодирани и едно поосвежаване на спектакъла не е излишно като пожелание. Иначе достойнствата му са неоспорими. Режисьорът-ветеран Кузман Попов, художничката на декора и костюмите Мария Трендафилова, хореографката Маргарита Арнаудова подписват визията, а за музиката се грижи диригентът Борислав Иванов. Оркестърът и хорът на Пловдивската опера имаха специални гости от доказана класа - Софийският филхармоничен хор (Капелата) с професор Георги Робев и балет "Арабеск". Сред солистите се открои младото сопрано Жанета Стегарева-Терзийска с красив и богат тембър. Малко напрегнато звучеше баритонът Александър Крунев. Андрей Найденов със специфичния си глас на тенорино изпълни Песента за печения лебед, предизвикала иронични усмивки и побутвания. Балерината Вихра Терзиева пресъздаде пластично ключовата роля на Фортуна, която върти колелото на щастието и се разпорежда с човешките съдби. Публиката оцени всичко това с финален петминутен аплауз, особено бурен при появата на Борислав Иванов.

Пламен Петров