Около копа сено селяни размахват вили и водят ръкопашен бой, а на върха й група младежи кротко и блажено музицират - това е кратко описание на картина от Брьогел. Спомних си за нея, разглеждайки изложбата на Тоня Горанова в зала "Райко Алексиев". Деликатният и много привлекателен образен свят на художничката този път е въплътен в живопис. "Картините" й са на селски теми, като класическата прецизност на детайлите им придава почти неуловими нюанси на хипер и сюрреализъм. Кавичките са заради особения характер на произведенията: живописта е вградена в масивни дървени основи-рамки, по които често се срещат малки предмети - цигански мъниста, сухи цветчета, миниатюрни стъклени вазички... А понякога и фигурка на селянка, сякаш изскочила от живописта, чучнала на гредата гърбом към зрителя и си мисли за нещо свое. В картините тя върши разни неща: храни кокошки сред сайванти и обори в типичен селски двор, домакинства сред полици и печки в типичен селски интериор или с достойнство седи на масата до развеселения си стопанин, вдигнал чаша към копи сено. Ето че пак стигаме до тях. Блеснали в жълто и златисто, рисувани едва ли не стрък по стрък, те присъстват с Брьогеловата многозначителна конкретност и поетика.

Откровено казано, не мислех, че българският селски бит може да е привлекателен в съвременното ни изкуство. След всички милозливи мадони в носии, декоративни шевици и байганьовски потури, след толкова родолюбиво поучителни, дидактично идеалистични и саркастично мазохистични интерпретации в художественото ни наследство... Приказно-реалните и живописно-пластични произведения на Тоня Горанова ме опровергаха с извънвременната си актуалност.

Д.П.