Любов. Лъжа. Приятелства. Предателства. Страх. Свобода. Думи. Теми. Фабиен Пралон. Свири и пее както живее. Играе както мечтае. Фабиен Пралон. Ценена от професионалната критика във Франция и от най-верните си почитатели. Сигурен съм, че вече сме сред тях. Дори и тези, които не си прекъсваха моабета в преддверието на джаз-клуб Ла Страда. Те бяха най-спонтанни в танците. Дори и тези от зала Русе, чиято смелост да я извикат на трети бис им изневери и ги остави без блестящия софийски финал. И Митко Рупчев, изкарал след импровизирания си дует с нея "първата френска целувка в живота". И Зафер Галибов, опитал се на снимка да я изкара по-хубава от действителност. И Бат' Петьо Парчето, ядосан на сина си, че по същото време свири на друго място, вместо да дойде да направи първа част или поне нощен сешън в Клуба. И французите, които за месеци или дори години престой в България не бяха научили поне дотолкова български, че да й разберат обявяванията на песните, научени от нея за два часа. И аз, безпристрастно привилегирования да съм с нея и триото й през тези три дни, част от които мина само в слушане на българска музика. Защото имаше и телевизии, и радиа, и вестници. И пътувания, репетиции, пътувания. И концерти. За онези, дошли за джаз и открили още нещо. И за другите, докоснали се покрай текстовете й и до едно изящно музициране. За просто любопитните доколко има общо с Пиаф и как ли изглежда като уличен музикант. За театралите, нетърпеливи за едно евентуално нейно връщане в техните редици. За жадните за една различна музика. Която не се рекламира. И не се продава в милиони. Почти несрещана у нас. А след срещата, оказала се толкова близка. С човещината си и с всеобхватността си. "Да паднеш отвисоко" и да оцелееш до следващия път, който винаги идва, без да го усетиш. "Кой кого обича?" и разбираш, че няма нищо осъдително да си ерофил. "Не е сладко, като те няма" и й вярваш, че е еднакво тежко, ако си напуснал или ако си напуснат. "Животът е хубав" и купонът е в акордеона. Страхът от реакцията на непознатата публика е преминал във взаимно опиянение. Но хубавото е, че никой на сутринта не го боли глава.
Русе - София

Людмил Фотев, Джаз +