Столична провинция

Софийското радиопространство е наблъскано. Над 15 са честотите, на които радиостанции предават собствени програми. Хубавото е, че развитието продължава. И на претенциозния столичен пазар се промъкват утвърдените звучения от страната - като пловдивските "Радио Веселина" и "Канал Ком". Това, че те ще парцелират аудиторията на още по-малки парчета, е проблем на конкуренцията им. Тяхната задача е да предложат стойностен продукт. Само че теорията в България няма нищо общо с действителността. Да намериш парите, за да направиш радио, е основната цел, а после, ако остане ентусиазъм, се мисли върху програмата.
"Радио Веселина - София" трудно се дефинира с помощта на теорията. То е някъде между "Хоризонт" и "Сигнал +", колкото и да е невъзможно това. Или по-скоро е зарибяване на слушатели за една от двете програми.
"Веселина" не е универсална информационна програма като "Хоризонт", макар да прилича на нея. Има специализирани предавания от цялата палитра - от "Авто мото радио шоу" до поезия. Едно от доскоро емблематичните имена на "Хоризонт" се появява и тук - Тома Спространов с неговите евъргрийни. (Спечелен за каузата на "Веселина" сигурно не само заради пловдивската връзка.) Има новини на кръгъл час. Има всекидневно обзорно предаване. Детската приказка на "Хоризонт" сутрин в седем, тук е различна и е вечер след седем. Така поглеждайки схемата, "Веселина" изглежда почти като истинско радио.
Търси всякакви възрасти, всякакви вкусове. Но общото звучене се колебае кое е негов приоритет: информационното или забавното, комерсиалното или официалното. Решението е намерено извън тях - провинциалното. Това не означава, че не е пригодено за София. Дори напротив, може би печели доста по-голяма аудитория, отколкото предполага. Става въпрос за вкуса на програмата, който е граничен. Демонстрират го самите заглавия на предаванията: изтърканото от употреба "Всичко от денЯ" (подчертаното Я е записано дори в сигнала на предаването), звучното и прекрасно българско "Моабет без парса", "Фолк пътека" - по-късно се разбира, че е за фолклор, а не за фолк.
Постоянно повтарящите се автореклами внушават, че слушаме софийска програма. Този стремеж целенасочено да се разграничат и акцентите, и аудиторията не е нужен. Защото София е не по-малко провинциален град от всеки друг, дори в рамките на България, а не в сравнение с Европа.
Специализирането на предаванията във "Веселина" дава заявки за обхващане на широк кръг проблеми. Не са достатъчно ясни и изчерпателни обаче като тълкувания. Действат по-скоро като трамплин за "Хоризонт", където да чуеш подробностите. "Веселина" умело задава рамката и неумело се справя със запълването й.
И ако тематичността на предаванията на "Веселина" се опитва поне да гледа в "Хоризонт"-а, то програмирането на музиката е съвсем неясно. Саморекламираният богат музикален фонд се реализира като поредица от Елвис Пресли, Сашка Васева, руски емигрантски песни, клубни хитове, българска естрада. Доколко обаче изкушеният от фолка слушател търпи спорадичното появяване на класиката, например?! Ясният "Сигнал +" не разрешава подобно отклоняване във вкуса и на водещи, и на аудитория. Фолкът действа родовоотграничаващо. С процентно малкото му присъствие във "Веселина" не може да се "открадне" аудиторията на "Сигнал +", а вече не може да се привлече и алергичната на фолк аудитория.
Трябва да се оцени фактът, че "Веселина" е единственото радио с толкова много хитова българска естрада. И това като че ли е намерената ниша. Ако се развива в тая насока, ще намери може би най-сетне лицето си, а няма да се мъчи със съчетаването на несъчетаеми неща.

Вяра Ангелова