Младият Вертер като изповед

"Страданията на младия Вертер" (Малък градски театър "Зад канала") на Лилия Абаджиева (авторски колаж по Гьоте, Киркегор и др.) и Васил Абаджиев (сценография и костюми) може да се види като сценична идеография на любовното поведение. Иначе казано, като описание на чувството чрез основни фигури на неговото пластическо изказване: запознанство, изповед на чувството etc. (Тук наднича заплашително Барт.) Пластическият изказ е набор от типични за ситуацията на влюбения жестове. В своята социологическа зависимост те се превръщат в гестуси. Разбира се, тези основни пластически фигури в повторяемостта си са банализирани, но "страданията на младия Вертер" поразяват внезапнобанално, отново и "все пак". И ето в опита да се излъчи усещането за съдбоносността на любовното чувство чрез сценична визуализация на неговата банална и банализирана идеография, да бъде изразено то въпреки изреждането на основни гестуси, е особеното и обособеното режисьорско усилие. Мелодрама, обяснение в любов от ням филм, съперничество между ухажори, мъжко опиянение по секссимвол в ритъма на Елвис, брак и гладене на ризи, придружени с обиди и пр. основни фигури на този тип взаимоотношения конструират пластическия жест в спектакъла. Експресивното пародийно очертаване на подобна идеография я и изобличава, но и примирява с чувствата в света на клипа.
Взаимоотношенията между отделните фрагменти се строят на принципа на непрестанното натрупване и усилване на изначалната типологична ситуация: Вертер обича любовта си към Лоте. Изначалната самота на Вертер е изначалната невъзможност да избегне самоубийството. На натрупването на символи: музикални, жестови и словесни през времето. Спектъкълът е разположен в сценична среда, иронично цитираща например естетиката на хитовете-клипове, или символиката на любовните рози в цветова розова гама, но и изобщо във изображенията на вечните символи на вечното чувство. Но красивата визия на Васил Абаджиев, монтажът в сцените-символи, заедно с на места пластическия комикс често доминират над желаната сугестия и експресията на чувството.
"Страданията на младия Вертер" може да се види като спектакъл-манифест за режисьорката.
"Страданията на младия Вертер" може да се види и само като спектакъл, опитващ се да говори за любовното чувство, помествайки забравения в литературата Вертер в сърцето на клипа-цитат и пластичната експресивност.
Страданията, писмата, литературата, думите на Вертер за Лилия Абаджиева нямат нужда да бъдат спасявани от патетично-възвишеното си звучене, защото всеки бит, жест и конкретност извечно ги убива. И отново ги мечтае. Романтично-патетичната изповед: "Това момиче аз обичам повече от живота си, защото то е моят живот" дори звучейки като стих от нашумял хит търси своя невъзможен Вертер.
Виолета Дечева