Ерос и Морфей

Покрай тупурдиите на структурната реформа и приватизацията, покрай патакламите на борбата с организираната престъпност и покрай "случая Кишишев" (но за него после), нашият телезрител така и не схвана кога слезе от малкия екран иначе скромната рубрика "Телевизионен театър". Както тарикатите наричаха това явление едно време: тя "изчезна като старите пари". Беше скромна рубрика; така да се каже, правеше и на мравката път и затова се сетихме за нея едва при нейната смърт. Появи ли се оная с косата, все надигаме гласове, че починалият, който цял живот е лапал, и то без да иска, предимно мухите, е непрежалим, необходим и незаменим. На негово място в службата, в сърцата и душите, дори в джобовете на старите му дрехи, се появява някой друг. В нашия случай това е новото предаване на Канал 1 "Понеделник, осем и половина". То пак се отнася за изкуството и по-точно, за българското кино. Пак е необходимо. В него симпатичната Параскева Джукелова доказва, че от добрата актриса обикновено става журналистка, докато обратното движение е трудно. След нейни въвеждащи слова ни прожектират повече или по-малко стари български филми. Овехтялата лента най-добре доказва Хераклитовата сентенция, че два пъти не можеш да влезеш в една и съща река. Дори когато се именува "Бялата стая", а не "Калин Орелът". Въпреки това и даже заради тази поука, а далеч не остава само тя, това предаване е необходимо. Една необходимост обаче не може да замести две. Както е много трудно цяла нощ да се спи на един хълбок. Та добре е да се сменят позициите, а сънят на киното да не се намества в спалнята на театъра и обратно.
Вероятно ръководството на телевизията има нещо предвид и за Телевизионния театър. Но не ни казва. БФС, например, изрича разни неща по "скандала Кишишев", но от техния порядък пък сносна реч не се сглобява. Който си е надробил попарата, той си я яде, а който дъвче, не може добре да говори. По-странно в случая е поведението на спортните журналисти в българската телевизия и особено в националната. Те така избягват по-свободните коментари и дават думата само на засегнатите лица, та човек може да си помисли, че България се управлява от футбола и БФС. След като един скандал е напуснал своето чисто професионално поприще и вече съблазнява широката общественост, телевизионното внимание към него също плаче за разширяване. Камерата трябваше да се зарови в мръсната предистория на скандала-съблазън, после да издигне от панера с нечистото бельо едно разширено от учудване око и да погледне бъдещето-истина право в очите. Вместо това спортната камера задряма, както често правеше и Телевизионният театър. А бил еротоман българинът? За евентуалния смут в душата на невинния футболист Кишишев - също нито дума. Можем да му препоръчаме да вземе една гьоса и да подхване с нея на "Кърниградска" всички: от чистачката, която сигурно взема повече пари от един научен сътрудник и чисти лошо, до майстора на автогола Вуцов и баш майстора на батака Батето Славков. После да се върне за журналистите.

Ромео Попилиев