Апокриф, радиопиеса по едноименния спектакъл на театър "Сфумато" с режисьори Иван Добчев и Маргарита Младенова, спечели Голямата награда на международния фестивал за радиотеатър "Prix Marulic". Това е най-високо дотираната в света награда за радиоспектакъл - 10 000 швейцарски франка, които ще бъдат разпределени между хората от екипа, работил по постановката и вероятно и БНР.
Фестивалът се организира от хърватското радио. Тази година е второто му издание и първото, в което участваме ние. Състезавали са се 28 текста от 22 страни (включващи почти цяла Европа). Според регламента, всяка участваща страна има право да изпрати свой член в журито; от българска страна това е била Даниела Манолова. След първата селекция на журито са останали пет пиеси. "Апокриф" е водил "тежка битка" със спектакъла на Бременския радиотеатър - сложна постановка с много звукови пластове, основаваща се върху мемоари от XV в., писани от един шизофреник. Съревнованието между шизофренната германска документалистика от късното средновековие и българските апокрифни текстове е странно, но не е толкова случайно. То също по някакъв начин е регламентирано от фестивала, който е "за документални и игрални пиеси", изградени върху стари текстове. Диапазонът на темите е неограничен, а и понятието "старост" се тълкува доста широко. От текста на старобългарски например (претворен от словашкия радиотеатър) или сантименталната италианска пиеса от XVI век (поставена като рокопера) до пиесата от 40-те години, с която се явяват канадците. Не е случайно и името на фестивала - Марулич е ренесансов поет, считан за един от основоположниците на хърватската литература. Не е случайно и мястото на провеждането - о. Хвар в Адриатика, където старите текстове звучат на фона на архитектура от XV век. И ако самият фестивал и цялата обстановка около него изглеждат изпълнени с фантазия, съвсем не такава е обстановката в БНР, където "Апокриф" е претворен от сценична визия в звук. Идеята, че спектакълът е изключително благодарен за радиопиеса, е на Ина Вълчанова. Тя е успяла да се абстрахира от сценичното действие и много силно въздействащата образност в постановката на "Сфумато" и да забележи самостойните звукови картини, създадени от работата на актьорите с езика - с 6-те диалекта, на които изговарят старобългарския текст, както и ритъма, наложен от композитора на спектакъла Асен Аврамов (макар и не с помощта на музика, а с други звукови ефекти). В радиоверсията Асен Аврамов става един от основните автори на спектакъла. Той го разграфява на своеобразни мини музикални пиеси и измисля, и участва в "правенето на звуци". Последното включва работа на 12 канала с компютърен монтаж в най-добре оборудваното 2-ро студио на БНР, но също така и търкане на пода със сух парцал на същото това студио, чукане по хавани, хлопки, разливане на води... Преминаването под юрисдикцията на звука, разбира се, променя "Апокриф". От него отпада много от иронията, изразявана преди по чисто игрови начин от актьорите. Той става още по-мрачен, по ударен, по-внушителен. И естествено по-кратък, заради регламента от 50 минути. На о. Хвар спектакълът е звучал на български, но чужденците са държали в ръцете си английския превод на проф. Владимир Филипов и сина му Андрей Филипов. Преводът не е на архаичен англйски или на диалект, за да е разбираем за всички, но успява да внуши усещането за старинност.
Казаното дотук говори само за упорен творчески труд, но всъщност десетината-четиринайсет дена, докато трае записът, са изпълнени със скандали в БНР, с отказ на техническите екипи да работят, с обвинения в непрофесионализъм към хората извън радиото. Накрая се формира нещо като екип от доброволци, които проявяват интерес към записа и го осъществяват, макар и в ущърб на синдикалните си права (работно време, заплащане). В този екип влизат Живко Марев - звукорежисьор, Димитър Василев - инженер на 2-ро студио, Николай Николов - звукооператор, Ина Вълчанова - редактор.
Това е третата голяма международна награда, спечелена от хора, работещи за БНР. Едната е на Асен Сираков, другите две са за радиотеатър - пиесата на Йордан Радичков, писана за радио и отличена от Европейската селекция за радиодраматургия, и "Акориф", спечелил вече не само като текст, а като звуков спектакъл, като радио.
В Европа, но най-вече в Германия и скандинавските страни за радиотеатър се пръскат много пари и време.
У нас той е пред закриване.

Ирина Илиева

P.S
. "Апокриф" ще се излъчи по програма "Христо Ботев" на 24. май в редовното време за радиотеатър (неделя, 16 ч.).