Subject: Izlojba "Ot A do Z & IA"
Date: Mon, 11 mai 1998 14:07:05 + 300
From: Bojidar Ikonomov dari@omega.bg
To: Vestnik "Kultura" kultura@online.bg

Uvajaema redakcia,
Prez oktombri 1995 godina, po vreme na izlojba "Balgarski teatralen plakat" v New York, Pola Scher, amerikanska hudojnitschka, nositel na nagrada ot nascheto parvo trienale, me pokani v studio "Pentagram". Tia e tschlen na tova svetovno izvestno studio za grafitschen dizain. Tam mi pokaza kolekziata ot 26 plakata "Azbuka" i predloji da mi ia podari. Prieh s udovolstvie. Tezi plakati biaha proektirani ot golemi maistori v branscha. Dvama ot tiah sa mi liubimi: Seymour Chwast ot USA i Shigeo Fukuda ot Iaponia. Te sa ot hudojnicite, koito ot 30 i povetsche godini oformiat oblika na grafitschnia dizain v sveta!
Zaedno s Bojodar Ionov, Liudmil Tschehlarov i Georgi Lipovanski napravihme balgarska azbuka i taka se polutschi izlojbata "Ot A do Z & IA".
Ot godini me presledvat problemite na balgarskite bukvi. Vseki, koito se e boril s "pobalgariavaneto" na latinskite znaci schte me razbere. Prodaljavam da se gnevia ot negramotnoto im vnedriavane v tipografiata i kompiutarnoto ni ejednevie. Nadiavam se, tsche podnesensta s ironia i na schega tema schte predizvika "seriozen" razgovor.
S uvajenie: Bojidar Ikonomov

P.S
. Izlojbata otkrihme v ramkite na "Salona na izkustvata" na 6 mai, v centralnoto foaie na NDK, sas slovo na pisatelia Boian Bioltschev.



Уважаеми дами и господа,

Не принадлежа към хората, които разработват откриването на изложби като творчески жанр. Но все пак ми се случва. При това ме покани приятел - Дари Икономов.
Наблюдавайки изложбата, сътворена от четирима български художници, мога да заявя, че тук плакатът зазвучава в уникален и цялостен художествен говор. Няма като че ли по-бързо и синтетично художническо мислене, такова преливане на обемите, нагнетяване на съдържание до раждането информативно-емоционален параезик, затварянето на света в правоъгълник, в който сякаш има винаги място за още нещо. Ненормалният в психиатрията, с който Хашек предизвиква винаги нашия смях в романа си "Приключенията на добрия войник Швейк", твърди, че в земното кълбо има едно друго кълбо, по-голямо от него. А ето че това невинаги е смешно - плакатът побира в себе си необозримите пространства на нашия свят, превръщайки ги в неподражаемо ново битие, но вече обозримо за човешките сетива.
Тези изречения не са опит за обща теория на плаката - те са директно провокирани от това, което виждаме тук. И в този аспект, тъй като внушението за суверенна изразност е много силно, допълнителна символност придобива присъствието на знаковата система на езика на словесността. В крайна сметка, заедно с предизвикателството на плеядата световни творци, обединени от идеята на студио "Пентаграм", както е обявено в програмата на изложбата - това е знаковата система на преобладаващите културни езици на земята.
В споменатата програма четиримата наши автори заявяват, че с тези плакати те искат и сериозно, и с чувство за хумор да повдигнат противоречивите въпроси за "ползата" и "вредата" от славянската азбука. Без да им опонирам, бих казал: напоследък доста се говори, че славянската азбука ни е откъснала от западната култура. Хронологията обаче е проклета работа. Тази азбука трудно е можела да ни откъсне от нещо, което започва да функционира в приблизително днешния си вид векове по-късно. Пък и не азбуката къса връзките - та тя е само една, както казах, система за означаване. Къса ни жилавостта на историческите ни суеверия, къса ни фактът, че сами сме допуснали, а и продължаваме да допускаме да се развият различия в цивилизационните пластове, да се движим в различни етажи. И затова ще подчертая, че точно тази изложба показва категорично: самите азбуки нямат функционално значение за равнището на културите, защото висотата на художествения манталитет, отсъствието на комплекси и пъстротата на дарованията пред очите ни сливат двете азбуки в единна творческа изповед.
Честито на Божидар Икономов, Божидар Йонов, Георги Липовански и Людмил Чехларов. Мога да ги уверя, че от тяхната азбука има огромна полза и няма вреда.
Накрая няколко думи, които аз, като университетски човек, ще произнеса от локален патриотизъм. Искам да отбележа изключително високото полиграфическо изпълнение на плакатите от Университетското издателство на СУ "Св. Климент Охридски". Искам също да изразя удовлетворението си от спомоществователството на Центъра за изкуство "Сорос" и Фонд "13 века България", спомоществователство, без което това събитие на изкуството не би било възможно.
Радостен съм чрез тази изложба за българската култура.

Боян Биолчев