Покривът на храма

В залата на САБ архитектурна агенция "Братя Кадинови" представи свои проекти, реализации, телевизионни предавания и рисунките на Чавдар Кадинов, разположени в пространство, възпроизвеждащо образа на храм без покрив. Изложбата бе открита от Георги Лозанов с думите:

"Ще ми позволите да говоря като лаик, едно, защото в областта на архитектурата съм тъкмо такъв, и второ, защото ще говоря за приятели, по отношение на които не желая да заемам никакви дистанции, включително и професионални.
Архитектурните изложби, може би с основание, винаги тайно са били подозирани, че повече взимат, отколкото дават на архитектурата, тъй като тя не е създадена, за да бъде разглеждана в условното пространство на скиците, чертежите и макетите, а да бъде живяна в реалното пространство на улиците, хората и хоризонтите. Всичко друго е мираж. Съзнавам, че попадам в клише, но всъщност, какво лошо има в миражите? Особено ако от десетилетия обикаляш все същата пустиня, на която от гордост и самосъжаление даваш все нови и нови имена.
Ще го кажа направо: тази изложба не се интересува от имената на пустинята, а от релността на миражите и вижда дълга на архитекта в това да ги направи обитаеми. Авторите са формулирали начинанието си по възможно най-простия начин: архитектурата отново изкуство. В това мото почти физически се усеща сблъсъкът между мизерията и идеята, между социалната поръчка и професионалния морал, между дебелите вратове и въображението... Едва ли архитектите могат да излязат победители от този сблъсък, но пък те по-добре знаят, че красотата на архитектурата е преди всичко способност да губиш красиво. Няма да доказвам, че в агенция "Братя Кадинови" притежават тази способност, а ще отбележа нещо, което за мен е по-важно: тяхната архитектура участва във водещия естетически дебат на този век - усъмнява в наследеното понятие за изкуство, предпочита, вместо да се ползва от него, да го проблематизира. Те правят архитектура, проектирала сама кушетката, върху която е легнала. Рисунките на Чавдар приличат на шарени бележки на психоаналитик по време на сеанс.
Зная, че опитите на изкуството в изкуство да се самоформулира вече мелодраматично са обявявени за негов край. За братя Кадинови обаче това е само поредното "отново", без което няма изкуство. Отново всички средства са възможни - от уюта на молива, през отчуждението на компютъра, до еклектиката на мултимедиата, отново всички стилове са възможни - от агресията на модернизма, през меланхолията на постмодерна, до безразличието на хай-тека, отново всички идеологии са възможни - от левите утопии, през дясната погнуса, до анархистичната истерия...
Когато всеки избор е възможен, едно нещо става абсолютно забранено - някой друг да избира вместо теб. "Архитектурата отново изкуство" значи отново тя, въпреки препятствията на властта, скуката и простотията, сама по кройките на собствената си снага да огъва в образи течащото време. Агенция "Братя Кадинови" ни демонстрира в реализации и миражи един от начините, по които това може да стане. Ще го формулирам накратко: покривът на храма се поставя преди той да бъде построен."