Най-многотиражният вестник у нас на 7 май излезе със заглавие "Иде ли краят на "Сълза и смях" от Недялко Недялков. Поводът е назначаването на режисьора Бойко Богданов за директор на този театър (след спечелване на конкурс). В публикацията има съзнателни инсинуации и лъжи. Но нито те, нито изобщо патосът му ни изненадват. От години вече вестник "Труд" е последният и единственият, който по крайно лични и користни причини харесва безкритично продукцията на този театър. Въпрос на вкус, пък бил той и натрапван на многобройните читатели на вестника.
На следващия ден Бойко Богданов и неговата "дясната ръка" актьорът Веселин Мезеклиев дадоха пресконференция, на която беше поканен и взе повече от активно участие и председателят на читалище "Славянска беседа" г-н Жорето Бахметиев - същият, който бил категоричен, че с новия директор е невъзможен какъвто и да е диалог. Присъстващите на пресконференцията бяхме свидетели, че диалогът не само е възможен, но и дава вече своите плодове: на 6 май (денят, в който Н. Н. е писал или дописвал желаните измислици в текста си) е бил сключен споразумителен протокол между читалището и театъра за преразглеждане до края на май т. г. на всички съществуващи документи, засягащи сътрудничеството между двете институции, а също така и за сключването на договор за взаимоотношенията им за срок от 10 години. Тонът, с който говориха на пресконференцията и двете страни, беше колегиален, коректен, дори трогателно загрижен за една духовна кауза, която очевидно е и обща. Имаше и патетичност в думите на г-н Бахметиев, например: "Докато има народно читалище "Славянска беседа", ще го има и Нов драматичен театър "Сълза и смях"."
Е, добре, питаме се, защо му е на "Труд" това съчинено и безсмислено напрежение? Къде го боли, че така пищи на умряло?
Знаем отговора. Допускаме, че и списващите вестника го знаят. Но какъвто и да е той, толкова ли е трудно да не се лъже!

Никола Вандов