Дойде ред и на забранения "антивалс"

Забранените песни на Милчо Левиев* видяха бял свят в Швейцария три десетилетия след като бяха създадени и години, след като бяха отключени от звуковите сейфове в собствената си страна. Всъщност както тогава се оказа, те никога не са били забранявани. Първият генерален директор на радиото след падането на Желязната завеса (тогава все още КТР) Филип Боков разреши въпроса с библейска простота: "Някъде да пише, че музиката на Милчо Левиев е забранена за излъчване? Какъв е тогава проблемът?". Нямаше проблем, защото музиката си беше непокътната. Друг е въпросът, че можеше и да не е. Тогава щеше да е виновно времето.

Сега, когато слушам същите тези записи, си мисля, колко хубаво би било те да бяха издадени пак в Швейцария, но тогава. Щяха да са си наистина "забранени". Е, радиото нямаше да получи дължимите продуцентски права, но пък колко актуални за 60-те години щяха да са и "Студията", и "Блусовете" в 9 и 10, и знаменателният "Антивалс". Впрочем струва си да цитирам написаното от Милчо Левиев за него в буклета към сегашния албум: "Защо "анти"?? Може би сте имали предвид "анти-комунистическата партия"? - Не, аз имах предвид нещо повече. Исках да изразя презрението си към конформисткото общество, използвайки валса като символ."

Легендите излизат наяве. Легендата за един бляскав биг бенд в една потисната страна и легендата за една награда - най-престижната и ценена от всички до ден днешен. Първото международно признание за българския джаз - наградата на критиката за квартет "Джаз фокус 65" на джазфестивала в Монтрьо вече може и да се чуе. И тя, не без намесата на провидението. Защото какво би станало, ако случаят не бе събрал Милчо Левиев и Пиер Гранжан в журито на фестивала "Златната антена" през 1995 г. И ако сега уважаваният председател на "Златната роза" в Монтрьо не си беше спомнил за този така интересен български квартет отпреди 30 години, който като обикновен звукорежисьор е трябвало да запише.

Естествено звукът на този албум пази духа на времето. Самите музиканти сигурно се сепват от устрема и смелостта, която са притежавали. От собствената си непринуденост и непредубеденост. Доктор Петър Илиев сигурно е доволен, че успя да съчетае записите на две така далечни радиостанции (Българското национално радио и Radio Suisse Romande) и да продължи делото си на издател на музиката на Милчо. Този албум бе № 4 от неговата поредица - задал се е и № 5 - "Bago Blues". Моята истинска радост ще е, когато видя "Забранените песни" да се продават и в страната, в която "никога не са били забранявани", и в която години се предаваха от лента на лента и от ухо на ухо, за да съхранят духа на българското джазменство.

Йордан Рупчев

-------------------

* "Forbiden songs", BMU - Ilieff Productions 2004