Желязната маска

"Желязната маска" е от ония романтични книги, без които юношеството щеше да е по-бедно на емоции. Поне преди беше така. Защото днес едва ли са много тинейджърите, чели мускетарските романи на Дюма. А тях ако не ги прочетеш млад и невинен, после е късно.
Друго си е да познаваш Дюма, да си се вълнувал от съдбите на пламтящите му от страсти герои, от коварството и любовта, от подвизите и паденията, от мъката и триумфа. И въобще от цялата прекрасна наивност, която блика от страниците на книгите му.
Всеки приятел на Дюма си има и своя филм по "Желязната маска". Такива доста са правени - кажи-речи по един на поколение откак съществува киното. Моят филм от детството например е с Ричард Чембърлейн. А във версията за днешните младоци маската е надянал Леонардо ди Каприо. Добре нацелен избор - и да не са разгръщали страниците на романа, дори нищичко да не са чували за него, юношите и особено девойките ще атакуват салоните заради своя любимец. Той пък играе точно така, както на тях би им харесало.
В "Желязната маска" на режисьора Рандал Уолъс (сценарист на "Смело сърце") обаче има и актьори, чието обаяние и майсторлък минават далеч зад границите на средношколския интерес - Джеръми Айрънс (Арамис), Джон Малкович (Атос), Жерар Депардийо (Портос), Гейбриъл Бърн (Д'Артанян). Това каре придава на филма някакъв аромат на класа. Без него киношпагата щеше да е тъпа, а легендарният мускетарски девиз "Един за всички, всички за един" - гола декларация. Не че така версията на Уолас се превръща в кой знае какво, но поне ти остава удоволствието да гледаш големи актьори. А и те се забавляват. Предполагам, че за тях приключението "Дюма" също е едно сантиментално завръщане към ранната младост. Захвърлили товара на зрялата възраст, те се хвърлят с главата надолу във въртопа на бляновете: дуелират се безразсъдно, пресушават бокали с вино, прегръщат красиви жени и красиво страдат...
А Леонардо ди Каприо дали е чел Дюма?

Борислав Колев