Напук

1985 година. Светът се готви да празнува 40 години от победата над фашизма. На първи май западногерманското радио излъчва телефонно интервю с президента Роналд Рейгън и канцлера Хелмут Кол. Ролите им се изпълняват от перфектни имитатори. На слушателите с голям успех е внушено, че Рейгън казва: "Искам да прелетя с вертолет над Западен Берлин, над затвора и да поздравя Рудолф Хес".
1998 година. Православна България се готви да празнува Великден. Програма "Хоризонт" на БНР излъчва предаването на Петър Волгин "Без контрол", посветено на сатанизма. Част от слушателите остават с впечатлението, че от националния ефир се проповядва сатанизъм.
И двете предавания предизвикват скандал. И двете обаче са самозастраховани, че са провокация, фиктивна продукция. Топката е върната в полето на медиаразбирането.
Замисляйки, осъществявайки и заставайки изцяло зад предаването на Петър Волгин, "Хоризонт" доказа, че правилото "кротостта на затворника е украшение за тъмницата" (Набоков) тук не важи. БНР създаде скандал. При това наистина съдържателен. Разбуни духовете на институциите. Прекрасен прецедент за държава, в която поне половината живот е табу. "Без контрол" е и букварен пример за идеално проведена рекламна кампания на националното радио. Хомосексуализъм, дрога, сатанизъм, убийство и самоубийство, евтаназия. Това са все теми, които дори няма нужда да бъдат разисквани. Самото им споменаване вече предизвиква недоволството на социално нетолерантния и комуникативно недъгавия слушател. Какво по-хубаво и нагледно доказателство може да се измисли, за да се докаже липсата на цензура, широкото публично пространство и освободеността от предразсъдъци? Разбива се и представата, че радиожурналистът в държавната медиа трябва да мисли малко, но желателно не сам. Петър Волгин е един от интелигентните и отлично подготвени мислещи млади журналисти не само в БНР, а изобщо в професията. Мъдро кадрово решение е той да бъде лицето на подобно интелектуално провокиращо предаване.
Неприятно, но факт е, че интелектуалната претенция на предаването не намира желания ефект. Радиото е ориентирано към средния човек (държавното не е изключение). То изравнява до средищност хорските чувства, мисли и желания. Елитарното в радиопространството е по-скоро отрицателно явление. Голям процент от слушателите не обичат да бъдат поучавани, не искат да им се натрапва, че ще ги образоваш, че ще ги превъзпитаваш. Механизмът се задейства, когато се засегне нещо, което се разбира, което потвърждава мисленето. "Без контрол" е напук на статуквото. То разиграва тематиката си интелектуално, но реагирането насреща е социално. Волгин се опитва да теоретизира и диалогизира, а е сблъскан с хора, които са вън от "Извън контрол"-а; те са битово ангажирани с тези проблеми. Водещ и слушатели се движат в различни писти. Интелектуалната игра изгубва смисъл в повечето разговори. Предаването се пръвръща в изповедалня. Влиза се в дяволския тебеширен кръг на Брехт, където когото радиото е лошо нещо, защото "Изведнъж ти имаш възможността да кажеш на всички всичко, но като си помислиш - няма какво да им кажеш". Волгин става говорещ интелектуален пастор, разбран емоционално от паството си. Т.е. посланието му всъщност е неразбрано.
Мечтаната условност в "Без контрол" я има. Ако ще се съобразяваш с факта, че ухото е избирателен орган; че някой ще включва радиото по-късно и няма да разбере провокацията; че ще те слушат хора, които ти вярват и изпълняват дословно всичко, що им кажеш, по-добре е да не правиш радио. Не е професионално обаче и да не се съобразяваш със спецификата на радиовлиянието. Отговорността е прекалено голяма и не се износва на абстрактно интелектуално ниво. Решението не е в заповедната форма: ако не ни разбирате - не ни слушайте! Ерудитът може да си позволи да се перчи от върха, но радиочовекът не бива.

Вяра Ангелова