Есенция на полезния опит

"Теоретични проблеми на новата музика и визуалните изкуства" - така беше обявено събитието в Одеса. А то от своя страна беше включено в рамките на Пътуваща музикална академия, с курсове и по няколко концерта на ден (предимно със съвременна музика). С особена стойност в това начинание беше възможността да се срещнат музиканти от страни, които преди бяха братски, а сега са сякаш почти напълно непознати една за друга. Може би и затова до теоретичните проблеми така и не се стигна, защото нуждата от информация къде какво се случва се оказа далеч по-съществена потребност. Още повече, че присъствието на редица композитори и музиковеди, пряко обвързани с провеждането на фестивали за нова музика от само себе си наложи тази тема като водеща. След дълги години на затвореност и самозадоволяване повечето от бившите соцстрани очевидно правят героични усилия да не бъдат извън времето и да не се чувстват като далечни провинции. Въпреки сложните икономически условия. Основният стремеж на всички е според възможностите си да организират фестивали, които включват освен национално участие и редица имена на съвременната музика, доскоро почти отсъстващи от концертната практика на нашите страни. Години наред "Варшавска есен" беше единствена. Сега подобни фестивали никнат един след друг, много от тях твърде амбициозни. Когато разглеждах програмите им, впечатление ми направи огромното желание да се работи със замах за преодоляване на предишния информационен недостиг. Ето и някои примери.
Санкт Петербург. Фестивалът "Звукови пътища" там е имал девето издание в края на миналата година. Девет дена, в които е имало и концерти-маратони (четири за един следобед), изпълнители от световна величина (като певицата Зигуне фон Остен) и гостуващ композитор (сред най-известните днес - американецът Джордж Кръмб). В Кишинев, Молдова, Дни на новата музика са имали своето седмо издание през октомври. Фестивалът "Контрасти" в Лвов, Украйна, също удивлява с широката си панорама, макар че през 1997 г. е бил само трети пореден. Към тях ще прибавя биеналето в румънския град Клуж (а това е само един от няколкото фестивала за нова музика в Румъния, страна с традиции в това отношение), Дни на съвременната музика в Прага (чехите също никога не са пренебрегвали новата музика, макар че композиторът Дудек, който беше гост в Одеса, твърдеше, че чешката музика се познава повече в чужбина, отколкото в родината му). От Полша освен прочутата "Варшавска есен" беше представен и още един фестивал, в Краков, който от миналата година се оформя вече не като регионално събитие, а си поставя далеч по-обхватни цели. Интересен е замисълът на фестивала в Казан (Татарстан), красноречиво наречен "Европа-Азия". А сред особено любопитните като идея и реализация е фестивалът в Одеса "Два дена и две нощи": от три часа следобед до зазоряване, с изключително интересни програми и великолепни изпълнители. Казват и с голям интерес от страна на публиката.
Разбира се, срещат се все още и някои анахронизми. В Новосибирск изглежда, е по-трудно да се прекрачи затвореността. Там продължава практиката на "прегледите". Като своеобразен творчески отчет за петилетката (прави се на 5 години!) и се нарича "Панорама на Сибирската музика". Да не говорим за Киргизия, където се оказа, че за цялата минала година е изпълнено едно-единствено ново родно тяхно произведение (8-минутно!), а за класа по композиция в консерваторията от две години нямало никакви кандидати.
Основен проблем за всичките тези, в преобладаващата си част новосъздадени фестивали, се оказва финансирането. С някои нюанси главните поддръжници са едни и същи: една част от средствата идва по линия на културните министерства, в редица случаи осезателна е подкрепата на съответните градски управи и общини, много важно е участието на радиото. На места се включват и съюзите на композиторите. (Там, където съвсем точно се осъзнава, че отварянето към света е много по-продуктивен и смислен начин на действие за оцеляване на родното, отколкото самолюбуването или конфронтацията спрямо новите начинания). Като съорганизатори обикновено се присъединяват и висшите музикални учебни институти. Оттук нататък възможностите опират до рационалното сътрудничество с различни чуждестранни фондации и институции (на първо място - фонда "Сорос"), както и привличането като спонсори на фирми, организации, банки... Очевидно се изисква много гъвкавост и далновидност от страна на организаторите, за да могат да присъединят колкото се може повече привърженици към своята кауза. А това от своя страна може да се реализира най-вече от дейни и просветени хора, готови да вложат време и енергия в осигуряването на най-широка подкрепа. Т. е. личният фактор. Немислимо е вече организацията на подобни фестивали да се води от тромави и многочислени комитети, затлачени от разнопосочни лични интереси. Същото се отнася и до репертоарната политика по отношение на фестивалните програми. Решенията се взимат от малки групи, това от своя страна очертава и определени естетически възгледи, които успешно успяват да превъзмогнат така познатата ни преди години всеядност и конюнктурност, както и илюзията за "равноправие", която уж дава представа за разнообразието на творческите процеси. А всъщност размива критериите или въобще се отказва от тях.
Всъщност проблемът за репертоара се очертава като особено важен. В общи линии се налага една сходна схема: много строго селекционирана, отбрана програма от най-нови родни творби, музика от световноизвестни съвременни творци, представяне на някоя чужда панорама, класика на ХХ в. с най-високи образци или със сравнително по-малко познати творби. Интересна е позицията на някои от организаторите, които целенасочено се опитват да поддържат интерес към творчеството на музиканти от съседните им страни. За своеобразен "триъгълник" дори говореше колегата от Лвов: украинска-полска-румънска музика...
Неизбежни са паралелите, много перспективни връзките. Просто е необходима начална крачка към преодоляване на самозатвореността. Осъзнах колко е важна, когато чух поредица от румънски произведения - повече от смайващи аналогии можеха да се направят с наши творби. А балканските ни връзки са така лишени от традиция! Дано новите опити за функциониране на такъв балкански форум получат развитие.
Още една интересна тенденция забелязах при фестивалите: опит за излизане извън чисто музикалните жанрове и търсене на допирни точки като насоки на мислене и в другите изкуства. Организират се пърформанси, правят се изложби, спектакли (в Киев например фестивалът се нарича "Мета арт"). Продуктивна линия, която би трябвало да изведе на преден план някои общи стремления и въпросителни, да събуди взаимния интерес, а може би да роди и нови форми.
Оттук нататък обаче се налага един особено съществен проблем: огласяването на това, което се е случило. Засега безумно труден за реализиране. От една страна, поради бедност. Но от друга, и поради липса на традиция и работещи механизми в тази насока. Пример в това отношение е съществуващата от много години насам практика на "Варшавска есен", която още с приключването на фестивала предоставя на звуконосители (преди бяха плочи, сега - касети) всичките прозвучали полски творби. Своеобразно доказателство за това колко важно е участието на националното радио като съорганизатор. Любителските, информативно-регистриращи записи не биха могли да вършат работа. Осъществяването на по-широки контакти между различните страни и фестивали, обмяната на идеи и конкретни добри находки може да стане единствено при наличието на качествен звуков материал, който да заинтересува организаторите на други подобни събития. Чехите са решили засега нещата си по друг начин. От миналата година е поставено началото на дългосрочна програма за издаване на поредица от дискове с чешка музика. Вече са излезли 10, за тази година се предвиждат още толкова. Като панорама на новата чешка музика, в която ще бъдат представени над 200 автори на "сериозна" музика. Издател е националното радио. Повече от ясно е, че всеки, който проявява интерес, би могъл по този начин да направи своя избор, да се ориентира както в общата картина, да отсее автор или творба, стоящи добре в съответната фестивална програма, която "композира". В това отношение, слава Богу, и у нас се постави начало. Дружеството за нова музика в България вече издаде първите си 2 диска с подкрепата на Центъра за изкуства "Сорос" и БНР. С гордост ги предоставяхме на колегите (притеснението дали ще има продължение тази инициатива засега запазвам само за себе си). Но това, което предизвика искрената ми завист, бе телевизионният филм, който ни прожектираха за своя фестивал одеските домакини. Беше направен виртуозно - като визия, като идея, като техническа реализация. Обяснимо е защо не посмях да покажа нашия си, от последния фестивал "Музика нова", заснет от националната ни телевизия сякаш съвсем служебно и отчайващо старомодно.
Тук ми се иска да вмъкна още една подробност. Срещата ни беше насочена към съвсем прагматична обмяна на информация. Изглежда всички осъзнават в момента, че самоцелните теоретизации и навлизането в дълбочината на творческите дебри не са актуални. Защото преди всичко става въпрос за натрупване на необходимия материал, за по-широко запознанство с живата музика, което единствено би дало изходна точка за по-сериозни наблюдения и обобщения. А и признавам си, с любопитство констатирах, че хората, правещи музика и организиращи представянето й, далеч не се интересуват от словесното й разнищване. Затова и усилията им се насочват засега главно към възможността да съставят по-широка и ярка жива музикална панорама, или поне да обхванат отделни тенденции (по-трудният вариант; в момента изглежда по силите само на поляците). Но въпреки това с особен интерес се разглеждаха двата сборника със статии, издадени от консерваторията в Нижни Новгород под общото заглавие "Изкуството на ХХ век: отиваща си епоха?" Изключително широк периметър от теми, движещи се между осмисляне на върхови явления и очертаване на най-нови насоки на развитие и връзки между симфонична и рокмузика, между музика, кино, изобразително изкуство, театър. Статии от руски теоретици, но и с чуждестранно участие. Споменавам всичко това, защото се свързва с проблема за традицията. Нижни Новгород (Горки) беше затворен град, но със славна музикална история от последните десетилетия. Достатъчно е да се спомене, че тъкмо там е бил още в началото на 60-те години първият фестивал "Шостакович", че там имаше концерти и премиери на автори, които считаха за дисиденти, че гостуваха най-видни изпълнители. Оказва се, че нито информационни завеси, нито паричен недоимък могат да погубят стабилно заложените интереси и навици. А когато се намерят достатъчно дейни, самоотвержени и можещи хора, тези традиции могат да бъдат продължени и развити.
Споменавайки отново "личния фактор", бих искала да разкажа накрая и за организацията на цялото това одеско събитие. Защото там също стои, в основата, невероятната енергичност на неколцина ентусиасти и особено на композиторката Кармела Цепколенко и съпруга й Александър Перепелица, координатор на културните програми на фонда "Сорос" в Одеса. Прескачам всичките подробности около великолепно решените битови проблеми по отношение на многобройните гости, както и добрите попадения в съставянето на разнообразните концертни програми. По-любопитно е това, че за въпросната международна среща организаторите бяха поканили не просто съответни страни и институции, а конкретни хора. Музиканти, които действително се занимават с правенето и разгласяването на тези фестивали за нова музика. Затова и никой от поканените не беше дошъл като на приятна екскурзия. Разговорите и контактите бяха пълноценни, без дежурни и досадни изложения. Благодарение на тях се създадоха връзки, които със сигурност ще имат своето продължение и творческа реализация. Както съм сигурна и в това, че българското участие ще се запомни. Защото музиката на нашия композитор Андриан Первазов, който също беше гост в Одеса, направи невероятно силно впечатление. Едва ли организаторите на бъдещите фестивали ще пропуснат възможността да включат и нещо негово в следващите си издания. А нали и това е смисълът на подобни срещи?

Юлиана Алексиева