Като Вавилон
"Два дни и две нощи" в никакъв случай не е само заглавие, което можете да прочетете по различните информационни каталози. Това е всъщност реалното време, в което протиче фестивалът на новата музика, който се провежда ежегодно през април в Одеса. Първият концерт започна в четири часа следобед на 10 април и целият звуков маратон продължи почти нонстоп до пет сутринта на 13 април. Несъмнено това е единственият в света подобен маратон на музикалния авангард и това надали е било направено с цел влизането в книгата на Гинес. Целта по-скоро е една духовна провокация и примамка за слушателя, за предизвикването на неговата активна позиция в сътворяването на новата музика. А защо не и към неговата физическа и психическа издръжливост.
Още първата крачка при съприкосновението с пространството, което звучи два дни и две нощи, шокира и грабва със своята неподправена атмосфера. Домът на украинската култура всъщност е огромен киносалон в типичен виенски модерн, с огромни месингови лампи от двете страни на стълбището, водещо към салона, с типичните за началото на века орнаменти и... и освен всичко това изгорял преди около година. Огромната зала не е реставрирана. Напротив, опушените стени са изрисувани от горе до долу, а в центъра на залата стои огромно блестящо бяло строително скеле. Това е и основният декор. В рамките на скелето се развива и цялото нонстоп звуково тайнство. А публиката е посрещната от оркестъра на Одеския морски флот (естествено духовия!), който изпълнява един безконечен почти едночасов минимал на Фредерик Ржевски (САЩ) - Coming Together с четец и продуцент германския композитор и диригент Бернхард Вулф. Той е и президент на фестивала в Одеса. Всъщност като международен, този форум се прави и от международен екип от музиканти!
С това започва този почти двудневен звуков Вавилон. Естествено водопадът от звуци е толкова внушаващ по време и подбор, че почти не ти остава време да си поемеш дъх. Над 100 творби - камерна, джаз, етно, пърформанс, балетна, инсталационна и каква ли не музика от над 80 автори от цял свят, изпълнена от реномирани изпълнители, ансамбли и трупи от Русия, Украйна, Германия, Швейцария, Холандия, Великобритания, САЩ, Франция... А цялата идея и основна концепция за фестивала е на младата Кармела Цепколенко, чието име на талантлив композитор се налага доста активно в музикалния свят на Европа. Парадоксът е в това, че въпреки цялата хард-екстравагантност на идеята да слушаш почти нонстоп съвременна музика, все пак съзнанието и слухът се потапят в атмосферата и започват да диференцират различните параметри на духовността на новия звуков изказ. А за атмосферата допринася и претъпканата зала - може би над 1000 души, и то предимно млади хора. В духа на фестивала може би е заложена и известна доза протест срещу почти свършващия век и цялата му безсмислица, която все още витае Там. Може би и донякъде това е начало на освобождаване на духа на Източна Европа.
Спектърът на програмата обхваща почти целия ХХ век, но все пак основният акцент е върху най-новото. Ето и някои от най-важните акценти от всичките 23 концерта. Керин Ливайн (САЩ) - флейтистка с превъзходна техника и звук с една програма, включваща всички видове флейти. С изключителен артистизъм са представени творби от Клаус . Манкопф, Ада Джентиле, Рашид Калимулин, Ервин Кох Рафаел. Инструментите се сменят рязко. След флейтата е акордеонът - по-точно бандолеонът - Паскал Конте представя един подбор от Винко Глобокар, Лучано Берио, Филип. Фенелон и своя музика. Следва една звукова инсталация на Рашид Калимулин от Казан за соло (превъзходен!) цигулар, ударни, букет цветя и въже за бесене...
Ансамбъл "Звукови пътища" от Петербург е мобилен състав от типа на Интерконтемпорен и в случая беше във вид на трио, което поднесе един концерт в консерваторията (в рамките на извънфестивалните съпътстващи концерти) и един във фестивала. Програмата естествено беше представена съвършено и включваше Галина Устволска, Александър Радвилович, Алфред Шнитке, Сергей Слонимски, Ернст Хелмут Фламер.
Часът вече е почти полунощ, а тепърва предстоят два пърформанса, концерт на саксофонен квартет, и... Оттук нататък започва нощната програма, включваща всички гранични театрално-музикално-филмови форми, за да приключи с Механичния балет на Фернан Леже, съпроводен от синхронната музика на Фридхем Дьол. Впрочем публиката стоически стои по местата си! Това, което би трябвало да е втори ден, ми поднесе най-приятната изненада. След един дълъг холандски данс-пърформанс с хореография на Моос д'Ерипон и рокмузика на Якоп тер Велдиус следват няколко концерта. Това са Проект 7 на Киевски ансамбъл с премиерни изпълнения на Виктория Польова, Людмила Юрина, Сергей Зашитко и като кулминация Валентин Силвестров. Ансамбъл Фрескос на Вадем Ларшиков с една много стилно поднесена програма, в която изпъкваха Архитектоники II на Ерки Свен Тюр или СI-CI на Рене Волхаузер - блиц минимал музика в няколко секунди. Бари Уеб (Великобритания) поднесе едно върхово шоу само с един тромбон. Този ненадминат световен майстор след като представи Секвенца V на Берио, Три пиеси на Шелси и един брилянтен инструментален театър на Винко Глобокар, показа своята композиция за диджериду (австралийски рог) и лайв електроника, изработена в ИРКАМ. Един безконечен потапящ звук, който без никакъв напън доведе целия салон до върховна медитация. Следващият шок беше дуото виолисти Паул Силверторн и Андрий Вийтович - и двамата концертмайстори на Лондонската филхармония. Като дует (концертът е озаглавен Дуел-Дуо) и като отделни солисти (надминавайки спокойно Башмет) и опровергавайки всички вицове, те представиха над час програма с открояващи се "Или трептене на контурите" на Тристан Мюрай, "Виола Виола" на Джордж Бенджамен или "Дуел Дуо" на Кармела Цепколенко с цялата си брилянтност и дълбочина на тона. Тука ще прибавя германското трио "Авлос" с камерна музика на Паул-Хайнц Дитрих, концерта на Джеймс Айвъри - пиано, и този на ансамбъл "Клангхеймлих" (Швейцария). Към двете вечери и дни с музика се прибавят и два дни с майсторски класове, водени от участниците във фестивала (брилянтна лекция на Паул-Хайнц Дитрих - "Поезията като предмет на композиторската мисъл").
Пишейки всичко това, се опитвам да очертая някакъв ясен стилов контур на новата музика и ми става все по-трудно. Това, което германците наричат мултикултуралност или музикален плурализъм, явно е нашето днешно битие. Това сигурно е била и основната артистична мисъл на Бернхард Вулф, Кармела Цепколенко, Асоциация "Нова музика" и международна фондация "Възраждане" - бранш Одеса към Институт "Отворено общество". Това е и донякъде знак към всички фестивали на нова музика по света и целия заливащ ни отвсякъде звуков Вавилон.
В Одеса всичко е знак. Като се тръгне по "Дерибасовска", се минава под Първоаприлската арка с лозунг "ОдесситIь всех стран соединяйтесь", надолу по пътя към морето и стълбата отляво остава операта, а отдясно два дни и две нощи звучи музика...

Георги Арнаудов