Новата музика

Разговор със Симеон Пиронков

- Какво е мястото на фестивалите за Нова музика в културния пейзаж на различни страни?
- Фестивалите на тази музика стават все повече и повече. И започват да добиват национален оттенък. Универсалното ново започва да получава специфични окраски за различните страни - при това нямам предвид фолклорни окраски. Характерно е, че организаторите не бягат от тази тенденция, а търсят оформянето й. Обикновено поставят акцент върху музиката на определена страна или на един автор. Привърженик съм на тази тенденция.
- Оставам с впечатление, че сега като новина се цени специфичната чувствителност - една тенденция, която потвърждава вашето наблюдение, свързано с националното обособяване. На заден план остават технологиите.
- Като че ли отмина времето на корифеите на авангарда. Все по-рядко можете да забележите Берио, Щокхаузен, Булез, великаните на авангарда в програмите на фестивалите за нова музика. Излизат незнайни имена, много често със славянски окончания. И непознати като музика. Това е много любопитно - в нашата програма на фестивала "Mузика Нова", който предстои, ще откриете най-малко четири-пет такива автори.
- Наистина музикалният авангард вече е история. Големите му години бяха 50-те и 60-те. Имена като Щокхаузен и Лигети вече означават музикални и финансови институции. Наистина в новата ви програма има съвсем нови имена. Но доколко това е добре за публиката? Дори зрител, ангажиран естетически с тази музика, ще възприема все по-трудно, ако не следи новите и най-нови и най- най-нови имена?
- Всичко това е напълно естествено. Тези хора са неизвестни, появяват се, контактуват с публиката, а тя ги харесва или отхвърля.
- Не смятате ли, че това принуждава публиката да се специализира, вместо да възприема новата музика като естествено продължение на историята?
- Всяко специализиране не е добро - това разбива публиката, спонтанността на възприятието се нарушава. Слушателите стават специалисти по еди-каква си електронна музика, а други по еди-каква си компютърна музика...
- Композиторът Божидар Спасов ми разказа за един фестивал, в който е направен опит да се постави новата и най-нова музика сред музика от различни исторически епохи. Той твърди, че това звучи ужасно, но като форма е любопитно.
- Това беше на годишните концерти за Нова музика в Есен и аз бях там. Големите халета за металообработване, които сега вече не се използват, бяха така наречената зала. Втори път не бих отишъл. Не е привлекателно, не е симпатично.
По света има толкова много модели за представяне на новата музика, че когато се поставя началото на нов фестивал, човек може все пак да пресее един богат опит. Така или иначе, и ние трябваше да поставим начало и трябваше да започнем от имитация на фестивалите, които познавахме, за да влезем някак си в играта. Помислете си, нашето закъснение бе поне с 20 години.
- "Варшавска есен" е от 1958 г., Загреб е също с начало, поставено преди около четири десетилетия.
- У нас Георги Тутев бе личността, от която тръгна нашият фестивал. Започна се, а после се оказа, че трябва да го осъвременяваме и това ставаше пипнешком. Нямаме скрижали, нямаме манифест, които да следваме геройски и неотклонно. Основните принципи за нашият фестива са да покажем нашето ново, а също и да покажем новото, което става по света. Същевременно при нас е имало и Хиндемит, и Берио, и Стравински, и ще ги има. Идеята е да се видим ние сред другите и да видим тях спрямо нас. Ние се ангажираме да представим на нашата публика предимно автори, членове на Дружеството за нова музика. А за да стане член на нашето дружество, младият автор трябва само да поиска. Не е необходимо да си написал симфонии и квартети, достатъчно е да се представиш с това, което правиш, за да се конкурираш с колегите. Има комисия, която разглежда представеното, отстранява някои творби, други допуска.
Представените творби се оценяват много трудно на хартия. Но лично мен, каквато и да бъде естетическата насоченост на произведението, ме интересува структурата, интересува ме идеята, яркостта и цвета му. Естествено не можем да допускаме ученически работи в името на това да представим нещо, писано с модерни средства. По същия начин бих подходил, ако гледам не нови български, а произведения от ХIХ век. Пропорционалност, изграждане, цветово усещане, както вече казах, убедителност на въздействието - това търсим. Ето, да кажем, слушах една симфония на Тертерян. Има едно ла, с което започна и което трае три-четири минути, влизат и излизат инструменти, осветява се по различен начин. Един тон те държи, слушаш го. И това не е леност, а инвенция.
- Възникват нови форми за представяне на нова музика. При тях и подборът, и оценката се извършва по нов, нетрадиционен начин. През миналия сезон виенският ансамбъл за нова музика "Kлангфорум" е организирал уъркшоп. Резултатът е, че от получените над 300 творби са избрани първоначално 14, а после са останали окончателно 7 творби. Един от участниците в журито твърди, че два са били критериите: пригодност за ансамбъла и инструментите и ново звучене.
- "Клангфорум" е един от големите ансамбли в света за нова музика. Всеки се стреми към тях.
- На практика по този начин възникват нови форуми за модерна музика, пряко свързани с изпълнителството - те не дублират фестивалната форма. Авторите, спечелили този своеобразен конкурс, се вписват в тенденциите, които вие описахте: все по-нови и неизвестни. Един австриец, един германец, двама японци и т.н.
- Пак далекоизкочната инвазия... Японци, китайци и корейци все повече завземат сцените за нова музика. Май вече има и монголци.
- А какво става с българите?
- Българите - ами ние се пробутваме тук между европейците, но се намираме в най-трудна позиция. Защото не носим никаква определена екзотика, която да омайва публиката, а от друга страна наистина сме закърмени с фолклор. Искаме също да бъдем с авангарда на Запада, да делим мегдан с него и от това изпадаме в едно много трудно положение. Много често нашата съвременна музика е недооценена, особено по някои външни белези. В Западна Европа си казват: българска музика? Е, те довчера бяха с руснаците, едва ли имат нещо интересно. Това отношение донякъде вече е преодоляно, но не съвсем.
- Мислите ли, че фестивалът ще изпълни такава посредническа роля - да свърже българския композитор със световните музикални форуми.
- Имаше такива случаи. Издателство "Шот" отпечата моя "Реквием за един неизвестен млад човек", също и една пиеса за кларинет на Петър Петров. Дори и на такива малки фестивали като нашия издателствата пускат уши. Заинтересовани среди или издателства насочват своите "антени". Допускам, че дори би се създал един малък пазар на нашите страни - малките страни от Югоизточна Европа. Защото големите интереси се крепят с големи пари и правят големи удари, големи успехи. Ние трябва да си помагаме, за да може и ние да дигнем глава. Много, невероятно трудно става. Формира се нещо като малък "общ пазар" на балканските страни, на Словакия и други държави със сродна културна съдба...
- Кои автори българи, живеещи в чужбина, намират място в програмите на фестивала "Музика нова"?
- Всички, които са в чужбина, са свирени при нас, членове са на нашето дружество.
- Самите автори явно желаят да присъстват тук. Как си го обяснявате?
- Вижте какво ще ви кажа, никога в Швейцария няма да издигнат паметник на български композитор. А български композитор, който живее в Швейцария, лелее да му се издигне паметник в България. Това е положението.
- В програмата за предстоящия фестивал видях и доста имена, които са непознати за мен.
- Новите композитори няма да ги намерите в прегледа "Нова българска музика" - те са при нас. В България комерсиалният момент в музикалния живот не съществува. На Запад гледат колкото може по-рано да открият младия и талантливия, предлагат се контрактации. Вложени пари в подобни начинания се възвръщат после многократно. Там така става. Там все едно хвърлят мрежа направо - по-едрата риба я прибират, останалото само отпада.
- Четох отзиви за "Mузика Нова" от Луц Лестле, който, меко казано, е бил изненадан от факта, че в страна с финансови проблеми като България се провежда такъв фестивал, направила му е впечатление и пълната зала...
- Е, като има финансови проблеми в страната, това не означава, че не трябва да правим фестивали. Много естествено е изказването от негова страна. Нека се чуди, нека си поблъска главата какъв феномен е това. Всеки фестивал има повече и повече публика. И за наша голяма радост сред публиката имаше много млади хора. Искрeно се надявам, че това не е случайност.
- В Германия форумите за нова музика се спонсорират от престижни фирми, които смятат, че за тях е особена чест да подкрепят новото изкуство. Ние си нямаме такива солидни меценати.
- Помислете си, професията композитор не е регламентирана в България - това не го казвам като нещо причудливо. Няма такава категория хора. Има хора, които са професори по музика, които преподават определен инструмент или теоретична дисциплина и покрай тази си работа композират. Но композитор, автор, който да живее основно от своето творчество, у нас няма. Съмнявам се, че скоро ще има. Вярно, че това е съдба на малките държави. Интернет до известна степен променя нещата. Сега самият автор чрез Интернет може директно да контактува с консуматора, като заобикаля издателя, от което издателите реват на умряло. Борят се страхотно, за да не бъдат елиминирани от играта.
-Тази година сте предвидили уъркшоп на електронна и компютърна музика. Дали това е в състояние да компенсира факта, че българският композитор няма достъп до електронно студио, т.е. на практика е лишен от възможността да работи активно в тази област.
- Построяването на електронно студио е свързано с много пари. Тази техника е страхотно скъпа и най-лошото от всичко е, че много бързо се налага да се подменя.
- Студията на комерсиалните музиканти, като че ли са добре оборудвани.
- Купува се само за бизнеса. Те не се интересуват от елекронната музика като явление, като един коридор в развитието на новата музика. За тях техниката е средство, начин да направят продукта си лесно продаваем. Светът вече преполови тази пътека, ние не сме я наченали...
- Имате ли желание да включвате и мултимедийни проекти?
- Натрупването на много задачи пред организаторите от Дружеството за нова музика е голямо. Знаете, че всички работят тук абсолютно безплатно. Не можем да направим невъзможното.
- Дали само лисата на финансови средства е причината да липсват симфонични концерти, или вие нарочно избягвате излишното раздуване на фестивала, разливането му подобно на "Нова българска музика"?
- Не бих искал да се конфронтирам. Ако имахме пари обаче, във всички случаи бихме направили един симфоничен концерт, защото има няколко чудесни български творби, които трябва да се чуят, а няма начин да си го позволим.
- Изглежда, че мечтата на Константин Илиев още от 60-те, новата музика - българска и европейска, да звучи в концертните ни програми, няма да се сбъдне скоро.
- Ние мечтаем да имаме поне един симфоничен концерт в рамките на фестивала. Дано и да стане...

Разговора води Ангелина Петрова