Златин Златото

Още като студент (в класа на Доньо Донев) Златин Радев доказа с курсовата си работа "Само за мъже" (1987), че добро анимационно кино се прави не толкова с пари, колкото с талант и мерак. На екрана са двама каубои, които пият бира - едър юначага непрестанно разкарва с юмрук хилавия си съсед, за да му изпие чашата. И все така - докато дебелакът се строполи пиян на земята. Едва тогава клетникът най-после успява да изпие бирата си с кеф. Закачката с уестърна по американски е налице, но филмчето си е нашенско намигване към национални черти и страсти - хем байганьовски бабаитлък, хем пък и андрешковска хитрост, която му надвива.
Златин Радев не демонстрира привързаност към (псевдо)елитарността. Той създава кино, интересно за всички, а който търси в това повече от комерсия - намира. Доказателството, че и така може да се прави българско кино, е касовият рекордьор "Консервфилм" - дипломната работа на Златин Радев (1991). Притчата за обществото, в което всеядната консумация на идеи води до пълен разпад, е представена от картонен свят, населяван от консервни кутии. Макар че аналогиите с българската действителност са неизбежни, филмът е гавра с тоталитарното общество изобщо, реализирана със свежо остроумие. Има го Диктаторът (който се сменя), има я и тълпата (която си е все една и съща - възторжено аплодираща поредната безумна идея). Присъстват всички атрибути на тоталитарната власт: от лозунгите, плакатите, афишите, статуите, идолите до репресивната машина с нейния апарат. Макар и условно, фиксирано е и времето: картонените кашони-жилища напомнят панелните кутии, в които живеем; често в кадър се мярка синият екран на телевизор. Освен с умело намереното движение - малко недодяланото, отсечено поклащане върху тънички крачета, консервните кутии "оживяват" и с по чифт бели очи, които, оказва се, могат да бъдат доста изразителни. Идеите, поглъщани от това братство - първо насила, после по желание - са визуализирани чрез напълно материалните плодове и зеленчуци, с които биват натъпквани консервите. Най-напред в култ е издигната черешата, след нея доматът, лютата чушка, лимонът, докато се стигне до безразборно, безогледно и истерично поглъщане на всичко това заедно - от екрана силно замирисва на посттоталитарна бъркотия. В суматохата се мяркат и нови, непоказвани до момента зарзавати. Накрая - преяждане в буквалния смисъл и... бомбаж.
Филмът тръгва плавно и бавно, постепенно става бърз и задъхан. На настъпателно ускоряващото се темпо съответства степенуването на вкусовете: сладко, солено, люто, кисело, като резултат от тази мешавица - блудкаво. Особено убедително е внушението от епизода в консервната фабрика, където металните кутии влизат с различни етикетчета, а излизат стряскащо еднакви и в стройни редици. Зловещо-ритмичното потракване на машинарията се римува с неколкократното повторение на една и съща монтажна фраза. Диктаторите са показани с пестелив избор на определени детайли и гледни точки - те винаги са в едър план и заснети от долен ракурс - неизбежно е натрапването на усещане за величественост и могъщество. Тълпата е някъде долу в краката им - безлика, тъмна маса. Съвсем конкретни асоциации с близката ни история раждат стилизираните звуци: на ревящата в екстаз тълпа, на ръкопляскането на безброй ръце и тържествено извисяващият се над всичко това микрофонен брътвеж на поредния вожд. Реалният писък на полицейски сирени и механичната шумотевица на фабриката подсилват истинността и автентичността на ставащото. В цветовото решение също има градация. Първата и по-дълга по времетраене част на филма е изградена в мрачна тоналност. Единствените цветни петна са издигнатите в култ плодове и зеленчуци - било като реално присъстващи в кадъра, било като нарисувани върху плакатите и етикетите. Във втората част започва натрупване на по-шарени багри, накрая, докато консервите се разпльокват по екрана, настава истинска цапаница от безразборно преливащи се, шеметно наслагвани един върху друг цветове - ритъмът побеснява. Когато почти е невъзможно да се възприема визията, финалът слага точка - картоненият град потъва в мрак, така, както е в първия кадър. Разликата е, че този път не проблясват светлинки на прозорци - обитателите ги няма.
Печалната констатация на "Консервфилм" не може да ни остави равнодушни - когато и колкото пъти да гледаме филма. "Полувяра набързо е по-лоша от осъзнато и почувствано неверие" - отбелязва Виктор Дьомин, след като припомня и казаното от Короленко: "Сега, струва ми се, хората си избират вижданията за живота, а не ги изработват"; последните думи, писани по повод на отдавна отминало време, звучат твърде актуално днес и у нас. Опасността от "полувяра набързо" Златин Радев улови и запечата на екран още в края на 1990 година. Добре щеше да е, ако навреме бяхме извлекли и поуката. Като слаба утеха за нас остават престижните награди, които филмът спечели не в България, а извън нея. Те са над двадесет. Сред тях и две номинации за "Оскар" - през 1991 г. в категория "Студентски филми" и през 1992 г. в категория "Късометражен анимационен филм". Според мен най-ценното отличие е наградата в Токио - сумата от тридесет хиляди долара е субсидия за следващ анимационен проект. И той не закъснява - през 1993 г. с тази финансова помощ и заедно с Владислав Будинов и с оператора Силвестър Йорданов, Златин Радев завършва първата версия на "Шок", а през 1996 г. прави втора - с корекции. Това е последният му засега авторски филм. В него се заиграва любовна авантюра между режисьора (анимиран е самият Златин Радев - пиксилация) и рисуваните герои - секси мацка и нейният ревнив ухажор. Авторът е влюбен до уши в измислената от него хубавица, но тя кокетничи изчакващо. Появява се ухажорът, който иска да спечели сърцето й, като се бие на живот и смърт със съперника. В крайна сметка побеждава и двамата рисувани герои се прегръщат щастливи, а авторът остава жив, но сам... А филмът продължава да обикаля международните фестивали.
Десетилетия наред анимационното ни кино поддържаше престижа на страната ни по авторитетните фестивали у нас (Световният фестивал на анимационния филм във Варна) и в чужбина. После, след 1990 година, това почти престана да се случва. А какво друго се случва? За това разпитвам Златин Радев - той, наред с Анри Кулев, е един от малцината режисьори, които все още от време на време напомнят на дело, че феноменът "българска анимация" (наричан и "българска анимационна школа") не се е превърнал окончателно в едновремешен мит.
- Виждам, че при вас, в ремонтираните помещения на "Бояна филм" ЕАД, кипи усилено работа. С какво се занимавате?
- Поставям основите на индустриалното производство на анимация у нас или, ако не поставям основите, то поне ги "наливам" или "доналивам". Преди мен започнаха Христо Цачев, Анри Кулев... Опитвам се да се поуча от грешките на другите продукции и да измъкна, колкото мога, от "челния световен опит", за да направим и тук нещата, както са "там". По принцип има две тенденции в световната анимация. Малките фестивални филми се финансират от авторите, от независими продуценти или от национални центрове за подпомагане на киното. На практика режисьорът прави всичко, с група от съмишленици и приятели. Тези филми обикновено се гледат от специалисти, от кръг фенове. Направят ли впечатление на фестивал, могат да имат и чисто комерсиален успех, т. е. да бъдат закупени за кино и/или телевизионно разпространение. Ако стане така - добре дошло; това е може би най-сладкият вариант за автора. Втората тенденция е така наречената индустриална анимация, която се прави от мощни продукционни компании. Предварително са уговорени и включени поне няколко големи телевизии и световен разпространител. При този тип анимация производственият процес е профилиран. Цели се привличането на максимален брой зрители, търговският успех е задължително условие.
- Кой от тези варианти ви допада повече?
- Стремя се да съчетавам двете тенденции, с една дума правя авторски филми за широка публика. Засега, да чукам на дърво, горе-долу го постигам - имам предвид филмите, които съм направил. Доколкото получавам информация от разпространителите, версията на "Шок" от 1996 г. се приема много добре, филмът е продаден на повече от десет телевизии. Но в момента, както вече казах, целенасочено се опитвам да доналивам основите на чисто индустриалната анимация. Смея да твърдя, че за първи път у нас се прави такъв голям проект, при това в къси срокове (преди подобни продукции са се точели с години...). Участват Канада, Франция, Чехия, Полша, България и Сърбия, т. е. включени сме във верига от студиа и поради явната необходимост от добра координация, основно се използва Интернет. Дори кадрите за одобряване се изпращат във Франция (там е режисьорът на филма) по мрежата. За техническите процеси използваме компютри. Ние участваме в продукцията "Анатол" с осем епизода от по двадесет и шест минути. Ако не произведем двадесет и шест минути на месец, по световните стандарти сме извън пазара. Работата е разпределена. Канадците държат правата за разпространение и заедно с французите финансират, осигуряват сценария и стори борда. Българската, сръбската и полската студии правят компановките*, анимацията; чехите оцветяват. Окончателното завършване е пак в Канада.
- Историята във филма с няколко думи?
- Зевзеклъци между мишки и котки.
- Кога ще гледаме "Анатол" в България?
- Когато БНТ забогатее, за да купи сериала.
- Как се стигна до предложението България да участва в направата му?
- Стана без формалности, почти случайно, чрез личен контакт между мен и представител на компанията "Дюран". Запознахме се на фестивала в Анеси миналата година. Първата ни среща беше делова - по повод на техните софтуери. В началото той беше резервиран. Вечерта видя "Шок" - с него откриха фестивала - започна да ме агитира и нещата тръгнаха.
- В "Шок" освен автор бяхте и герой. В каква роля встъпвате този път?
- Главен мениджър съм.
- Какъв е икономическият ефект от участието ни в подобни продукции?
- Икономическият ефект ще се усети впоследствие. Този проект осигурява в момента работа в България на сто и двадесет човека. Ще изградим структура и организация - в правенето на индустриална анимация ни липсва организираност. Ще закупим модерна, "ударна" техника, последни модели компютри, ще се работи по-леко. Ако се справим, ще е добър имидж за България, ще доведе до нови поръчки, просто колелото ще започне да се върти и търкаля.

Христина Проданова

30 април 1998 г.
_____________
*
компановка - указание за аниматора как да построи движението на типажите в кадъра (б. м. - Х. П.)