С галаконцерт на 9 май в НДК приключи Националният конкурс за млади музикални дарования. Атмосферата на този заключителен концерт беше заразителна - не само заради гилдийния характер на събитието, заради пълната зала или заради енергията на младото поколение. Впрочем тъкмо благодарение на всичко това изпълненията "покълнаха". В тях можеше да се открие зърно от таланта, което да роди идеи, което да изненада, да покаже нови посоки, посочвайки заедно с това един целенасочен, всеотдаен и съвестен труд.
Този конкурс е с количествени измерения. Той е трети по ред, за успешното му организиране е учредена фондация със същото название, провежда се на всеки две години. Има претенциите да е нещо като музикантски зрелостен атестат. Има широк обхват и носи характеристика "много" във всяко едно отношение - над 300 участници, 10 конкурсни комисии, 2 възрастови групи (до 16 и до 20 години), специалностите са почти всички възможни. Включени бяха освен оркестровите инструменти още и солово пеене, китара, солфеж и за първи път тази година история на музиката. Всяка специалност имаше своя призова тройка, с изключение на нераздадените първи награди за обой, кларинет, виола, квартет (в раздел "Камерна музика". Бяха обявени много награди с имената на видни наши музиканти и педагози. За първи път управителният съвет даде и почетна награда за млад диригент. Някои от участниците станаха носители на награди в две специалности, а специалността камерна музика излъчи свои фаворити за различни формации. Сред участниците и лауреатите освен традиционно силните специалности много ярко впечатление направиха тези от медната духова група. Ще си позволя да цитирам имената на Красимир Стефанов (цугтромбон) и Веселин Роев (тромпет). Въз основа на галаконцерта ще добавя и Станислав Хвърчилков (класическа китара), Зорница и Петя Пачинови (награда за дует в специалността камерна музика).
Видно е, че с всяка изминала година конкурсът разширява територията за съревнование и търси младите дарования във всички форми на изява. Естествено има за основна цел да поставя критерии и да поощрява. Но задочната полза от него е, че се превръща в преглед на младостта с всичките й грешки и недостатъци, но пък със свежестта, с неподправеността на таланта, с откритостта, с трепета и вълнението, но без рутината и безразличието. А всичко това в определен случай може да се окаже поучително. Оттам посоката, разбира се, е непредвидима. Но това е етап сам за себе си ценен и неповторим като избор, като начало, като амбиция.

Милена Божикова