Седем нови tv-случки

Откакто преди три месеца Иван Попйорданов пое шефския пост в БНТ, непрестанно се говори за промени в националната медиа: нова програмна схема (все още съвсем хипотетична), завой от публицистиката към развлечението (още по-хипотетичен), еманципираност от властта (най-хипотетична). Наистина паднаха разни предавания по разни причини, но с изключение на "Хъшове" едва ли някой се сеща за тях, освен водещите и близките им. В крайна сметка за пръв път от години някакви обещания или мечтания на БНТ-ръководство се превърнаха в реалност - Канал 1 най-сетне си върна сутрешно-обедния блок (всеки делничен ден след понеделник), освен това започна и нощен (през петък), независимо от финансовите затруднения и попътните скандали. И тъй като освен новините, тв-развлечението в представите на средностатистическия зрител най-често е свързано с филми и живо екранно присъствие на звезди - в шоута и/или токшоута, външни и вътрешни продуценти се запретнаха да лансират нови предавания в БНТ. Опитват се да конкурират вече утвърдени ("Как ще ги стигнем... с Тодор Колев", "Добро утро" на Александър Авджиев или дори "Ах, тези муцуни" на Екатерина Генова) с алтернативни стратегии за привличане на аудитория и рекламодатели, разбира се. За компенсация на потискащо слабата филмова програма и отсъствието на качествени сериали в най-гледаното време, авторите на тези нови предавания се трепят да забавляват кой както може - независимо дали натаманяват към нашенски условия вече видяно по други телевизии, или пък реализират собствената си представа за шоу по БНТ.
За човек, който рядко вечер си е вкъщи, няма кабел, нито сателит, постигнах личен рекорд в своето телеманиачество - в продължение на близо два месеца гледах почти всички нови предавания на Канал 1.
Та ето какво ми се случи...

Понеделник 8 1/2 (Киноцентърът представя)
В разговор от миналото лято ("Култура", бр. 37 от 12. 09. 1997 г.) Евгений Михайлов, тогава все още пресен шеф на "Бояна филм" ЕАД, сподели идеята си за предаване за българското кино, в което да се представя не само отделният филм, а и контекстът, в който е създаден - български и световен. И тъй като "Телевизионен театър" отдавна няма, а и българско кино днес почти няма, но пък има хиляди филми в кутии, някак естествено "Понеделник 8 1/2 (Киноцентърът представя)" се настани в свободната програмна ниша. Още заглавието изразява амбиция за глобална, почти нахална паралелност - то е микс от заглавието на забранения ни непослушен филм "Понеделник сутрин" на Ирина Акташева и Христо Писков и авангардната класика "8 1/2" на Федерико Фелини, а освен това си е в понеделник в 8 1/2 (20.30). Мелодията на Енио Мориконе вече десетина пъти въвежда в историята на киното ни като сантиментално-ироничен контрапункт. В началото все не успявах да го гледам, но си спомням трусовото впечатление, което първото издание на "Понеделник 8 1/2" (за "Един снимачен ден") бе направило на колегите ми в редакцията - младите недоумяваха за какво става дума, а възрастните се радваха. По-късно го загледах. И се старая да не го изпускам. Няколко сценаристи (Борислав Колев, Янко Терзиев, Юрий Дачев, Коста Биков...) и режисьори (Коста Биков, Юлия Кънчева, Радослав Иванов, Стефан Командарев, Тодор Мацанов,...) се редуват в изграждането на аурата около разни български филми. Неизменно е само присъствието на Параскева Джукелова в ролята на очарователен и малко патетичен гид из днешните представи (интервюта) за вчерашни факти (написан текст). Подборът на филмите ми се струва хазартен, темите - невинаги професионално обиграни, иронията - често самоцелна. От гледаното досега най-органични и адекватни на замисъла са две издания на "Понеделник 8 1/2": за "Бялата стая" (27 април, автор Коста Биков) и за "На малкия остров" (11 май, сц. Борислав Колев, реж. Тодор Мацанов). Концептуално градирани върху хроникални сблъсъци и разговори с живите създатели на филмите, те тъжно разсмиват с гротесковата идеологическа задръстеност на времето, но и представят българското кино с топлота и сърцатост - нещо, което често липсва в другите издания на предаването. "8 1/2 (Киноцентърът представя)" е наистина хрумка. Но нека не забравяме, че преди броени години имаше "Кино в чекмедже" - предаване за българското кино на Люба Кулезич, което си имаше трески за дялане, но в тогавашната програмна схема на БНТ заемаше видимо място.

Точно в 7
От вторник до петък ранобудниците вече могат да сравняват сутрешните блокове на Нова телевизия, Седем дни и БНТ (и на София кабел). А и поведението на водещите, тъй като има персонални рокади - вездесъщият Величко Скорчев след БНТ сега е в "7 дни", а Цветелина Начева от НТ - в БНТ. Според амбициите на продуцента Александър Авджиев "Точно в 7" трябва да е по-сериозно - и от предишния сутрешен блок на Величко Скорчев по БНТ, и от подобните предавания в частните канали. Донякъде успяват - никакви майтапи, за усмивки изобщо не говорим. Известно ми е, че "Точно в 7" има два ранни екипа водещи (до 9:30), но аз все попадам на Цветелина Начева и Александър Пелев - тя все пак знае как да се държи пред камерата, но той още е плах до вдървеност. В самото начало утрините ми се превръщаха в съспенс - кой кога и как ще сбърка, тъй като водещите пелтечат дори когато четат, режисьорите дремят и непрестанно стават гафове - звукови или визуални. Постепенно свикнах, а и те се поокопитиха, но ако съм в леглото, по-скоро могат да ме приспят отново, отколкото да ме втурнат в делника - с опнатите зад водещите чаршафи, с честите новини без думичка новост от "По света и у нас" насам, с уж сериозните си, а всъщност сърдити интонации... За разлика от тях Зорница Арсениева и колегата й от "Бизнесзакуска" пък са напористи до изопнатост на лицевите мускули.
Точно в 9:30 всяка сутрин от вторник до петък застъпва на вахта новата тв-водеща Албена Александрова. Неуморно мила, усмихната и далеч по-свежа от предхождащите я младоци, тя приема, разпитва и изпраща с безчет благодарности гостите си в студиото. Замислена като "информационно-музикална", втората част от сутрешно-обедния блок се състои примерно от: разговор на водещата за предстояща културна изява, клип-пауза, репортаж за текуща културна изява, клип-пауза, курс по немски или френски език, разговор за минала културна изява, епизод от документалната поредица "Балкански магазин", анимационно филмче, разговор за..., поредна серия от "Шотландски боец", разговор със звезда от шоубизнеса, клип-финал, сбогуване. Баналността на формулата изнервя още повече заради старателното й изпълнение.

Лю Ка Ро
През вторник вечер (21.55) сме ощастливени да гледаме отново любимия Любо Чаталов и неговите приятели Калин Арсов и Роко. Известната хедонистка троица си е издействала доста добро тв-време, за да се настани в домовете ни с шеги и закачки за цели 40 минути. Вицове, по-тъпи от тези в "Каналето" или "Клуб "НЛО", но затова пък смешни единствено за своите интерпретатори; пародийни скечове, накъсани и нахъсани тематично, както беше случаят с армията (на 5 май), абсолютно непроницаеми за неходили в казармата. И всичко това снимано сред олющени стени на карцер или направо на плаца (реж. Димитър Аврамов, оп. Виктор Чичов и Димко Минов, продуцент Николай Орджанов). Троицата на екрана видимо се забавлява, но освен че превключва канала, човек се пита с кои точно качества предаването е покорило БНТ-ръководството, та да го излъчва.

ВИП процес
Покрай многото ВИП новини, скандали и дами, от началото на април БНТ се сдоби и с "ВИП процес" - предаването на Мария Михайлова и Антоанета Бачурова с външен продуцент Влади Люцканов (четвъртък, 21.25). То е своеобразно портретуване на особено важни артистични персони. Играта на "процес" - защита и обвинение - журналистките водят с дързост и красота. Опитват се да бъдат остроумни, но не им стига интелигентност; опитват се софистицирано да флиртуват - я с Персоната (Рашко Младенов, Симеон Щерев, Доньо Донев, Орфи), я с нейното обкръжение, но не успяват да надскочат собствения си нарцисизъм; опитват се да представят обекта си от различни гледни точки, но читалищното старание им пречи наистина да ги разчленят... Мегаломанията на водещите е заявена още в претенциозното заглавие, но пък БНТ е отворена за всякакви експерименти, стига да не закачат истинските ВИП-личности и проблеми.

Домино
БНТ може и да се стреми да изчисти програмата си от публицистика в най-гледаното време, но в събота следобед (16.00) два пъти попаднах на "Домино" - предаване с водеща Албена Чакърова (сценаристи Албена Чакърова и Петър Тодоров, оп. Христо Тотев, реж. Росен Елезов). С очила, прибрана коса, в тричетвърти поза и с дълбок глас ексводещата на "Звезди в Ефира" и на победните митинги на ОДС миналия януари разяснява колизиите на историята, грешките, поуките... Тоест - отново е в роля и този път на интелектуалка-победителка, а за да се подсили внушението от фундаменталните й мисли, на помощ й се притичат я семиотикът Иван Младенов, я историкът Андрей Пантев. Последният, за разлика от първия, изрича и доста умни съждения за историческата обреченост на България, с което обаче подрива реваншисткия патос на "Домино". Маската е свалена, защото е известно кой ще ходи на бала.

Тука е така
Преди време медиите алармираха, че в БНТ не пускат новото предаване на Иван Кулеков "Тука е така", а той страдаше. Е, пуснаха го (събота, 23.05). В продължение на четвърт час самият автор, Татяна Лолова и Зуека ни занимават с измъчен хумор, който вече не е нито хаплив, нито абсурден. Чутовна скука.

24 квадрата
"24 квадрата (предаване за киното като начин на живот)" с автор-продуцент Люба Кулезич тихомълком замени "Киномания" в неделя вечер (22.05). За разлика от предишното предаване водещите не са зад кадър, а постоянно пред нас. И са много млади - Катерина Горанова и Георги Любенов. Тя е по-нестандартна, отколкото сме свикнали, той - по-женствен, отколкото ни се иска, но еднакво мъчително си подават чужди реплики, макар че вече седем пъти застават пред камерата в един и същи план и в един и същ ритъм. Снимано в ресторант "Планета", предаването поне мъничко възвръща на онова място мириса на кино. Въпреки че истинското занимание с киното в "24 квадрата" просто липсва - то е информационно предаване, далеч по-професионално написано от тъпканата с грешки "Киномания", но далеч под равнището на някои добри издания на "Кино в чекмедже". Раздробено на рубрики и снимано по тертипа MTV (микс от черно-бяло и цвят, остри ракурси, трескав монтаж), то флиртува с епидермалните киномани, с тийнейджърите, за които споменаването на Леонардо ди Каприо е по-важно от филма с негово участие - независимо дали е бутафорният гигант "Титаник" или скромният прекрасник "Защо тъгува Гилбърт Грейп", но последният не се и споменава, тъй като тогава днешният идол е бил неизвестен за аудиторията на "24 квадрата". Хъсът за комуникативност е навеждане, каквото едва ли Люба Кулезич е привиждала и в най-врящите си от амбиции видения. Тя самата отдавна демонстрира дистанция от професията "кинокритик", но това едва ли обяснява автопародийния й жест да кани в студиото необразовани писачи за кино от пресата. Изобщо цитатът на и без друго ироничното намигване на Боб Фос към критиката в "Ах, този джаз!" се превръща в пореден нашенски кьорфишек, колкото и да е намислен като скандален (само за нас, критиците, разбира се). Само че това е жалко подобие на скандал - няма кой да се разсърди на "24 квадрата", че незнаен младеж от "Жълт труд" спуква балон на "Фарго", а друг от "Егоист" пък дефинира "Джуд" като "филм за девойки". Иначе предаването си е динамично и разточително в информационното си меню - дори български кинематографисти можеш да мернеш в кадър. Кулезич играе "ва банк" и за пореден път се справя зад кадър.

Иван Попйорданов неуморно се хвали само с едно от новите външни предавания - "Понеделник 8 1/2". Има защо. Но тръпки ме побиват, като си представя, че предстои ново предаване за култура - в момента в БНТ такова липсва, а мераклиите, предполагам, са доста. Няма и истинско токшоу. Е, не очаквам да се случи нещо а ла Джей Лено или Лари Кинг, но би ми било интересно. Не само на мен. Като няма филми, а развлекателните предавания в по-голямата си част са претенциозна скука...

Геновева Димитрова