Св. св. Кирил и Методий:
Националният празник

Време е Денят на Св. св. Кирил и Методий да заеме своето място на национален празник на България.
Празничната система на една общност (народ, държава, религия) е образ на нейната самоличност. Закономерно след 1989 г. България се зае да разгражда празничната система на предишния режим и да създава нова. Отменен беше дотогавашният национален празник - 9 септември. Също и 7 ноември - празникът на Октомврийската революция. Възстановено бе честването като официални празници на Великден и Рождество Христово. За национален празник беше обявен 3 март: "Ден на освобождението на България от османско иго". Възстановено беше честването на Деня на народните будители. Наскоро бе решено да се чества като официален празник и денят на Съединението, а преди няколко дни и Гергьовден стана официален празник.
Работата, която българското общество извърши в тази област през последните 8 години, е значителна и, общо взето, в правилна посока. Без големи провали. Допуснати бяха някои грешки поради невежество - всички те са поправими. Преходът продължава.
Време е обаче цялата тази дейност да бъде осмислена и структурирана в нейната цялост, последователност и йерархия. Такова осмисляне е работа, която би трябвало да продължи няколко години и да бъде увенчана със създаването на съответен закон.
Въпрос на мисловно благородство е празничната система да бъде регламентирана именно от нарочен самостоятелен текст (закон). А не, както е сега, да бъде част от Кодекса на труда (чл. 154), което е белег на ниско мислене.
Празничната система е един от стожерите на общественото възпитание. Чрез своите ежегодни цикли тя преповтаря и възпроизвежда в осмислен и съсредоточен вид цялата история на общността чрез нейните най-важни (върхови) проявления - личности и събития. Така, както ги подрежда и йерархизира общественото съзнание.
При това подреждане и йерархическо оценяване на историческите личности и събития се извеждат няколко различни степени на празнична оценка.
На най-високото стъпало в национален аспект е събитието, удостоено със статут на национален празник. То е прието за крайъгълното и основополагащото явление в националната история. За такова сега сме приели Освобождението от османско иго на 3 март 1878 г.
На следващото по важност стъпало са събитията и/или личностите, удостоени със статут на официален празник. За такива сме избрали личностите на Св. св. Кирил и Методий, събитието Съединението от 1885 г. и личностите на Народните будители, чийто ден е празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения.
На трето място стои ежегодното тържествено честване, но без неприсъствен ден, на Васил Левский (19 февруари) и на Христо Ботев (2 юни).
Естествено извън и над тази национална историческа йерархия стоят вселенските християнски празници - Великден и Рождество Христово. Те сочат онова, което от цялата история на Вселената ние сме избрали за основа и купол на своя светоглед, а оттам и на своята празнична система: християнството.
Именно изборът на християнството е главното и основното събитие в цялата българска история. То дава смисъл на всичко и без него нищо няма смисъл. То е влизането на България в истината и благодатта. А не просто и само избор на цивилизация.
Затова е съвсем редно тъкмо това събитие - или личностите, които са негови носители - да заемат челното място в собствено националната йерархия на празниците.
Националният празник не може да бъде посветен на събитие от по-нисък ранг (например политическо). Щом наистина имаме по-високо достояние. Три са личностите в нашата история, които са носители на равноапостолския подвиг - покръстването, християнизацията - Светите Кирил, Борис и Методий. Тази единна и неразделна българска Троица съдържа в себе си много повече духовен, художествен, народосъзидателен и държавнотворчески заряд, отколкото ние сме били в състояние да осмислим и усвоим. Нямаме духовен ръст, за да ги проникнем.
Днешна България е прекалено плитка за своя Св. Борис. Тя не може да разбере, че той е по-голям от цялата дотогавашна и оттогавашна българска история. Че всички велики събития, които разтърсват народа ни от Борис насам - славни победи, злокобни поражения, въстания, освобождения, световни войни и т. н. - се побират в десницата му.
Ние тепърва предстои да дораснем до разбирането на Борис. И това ще отнеме няколко години. Може би чак през 2007 г., когато ще се навършат 1100 г. от неговото Успение, България може да се развие и издигне духовно достатъчно - за да включи неговия празник в своя официален календар. И то там, където му е мястото - начело.
На същото това челно място обаче тя може и е длъжна още отсега да постави делото - и съответно празника - на Св. св. Кирил и Методий. Другите двама наши Равноапостоли.
Празникът на Освобождението - 3 март - трябва да отстъпи първенството на по-старшия във всяко отношение и по-висшия във всяко отношение Ден на Солунските братя. И да остане на втората степен в празничната йерархия - наред с другите политически празници. Където му е мястото.
Тази година се навършват 90 години от друго едно важно събитие в новата ни политическа история - обявяването на Независимостта (22 септември ст. ст. - 5 октомври н. ст. 1908 г.). Този ден - наред с Освобождението и Съединението - също заслужава статута на официален празник. Това са историческите етапи в политическото изграждане на новата българска държава. И всичко си отива на мястото.
Статут на официален празник заслужава и още едно важно събитие в новата ни история - Спасяването на българските евреи през март 1943 г. Един нравствен подвиг на народа ни, който е толкова по-значим на фона на извършеното от другите европейски нации. Един обществен светилник, който ние съумяваме все още да крием под крината. И неговото време ще дойде в недалечно бъдеще - след немалко умствена работа по осмисляне и разяснение.
Но най-важното, належащото и приоритетното за усъвършенстването и въздигането на националната ни празнична система днес остава преосмислянето на Деня на Св. св. Кирил и Методий.
Да. Той трябва да стане националният ни празник. Но не как да е, а по най-добрия и подобаващ начин. Преди всичко следва да се промени формулировката на празника. Сега тя гласи: "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост". Дотолкова сме свикнали с този израз, че не виждаме как той е преобърнал и подменил почти всичко най-важно.
В тази формулировка липсват (!) самите имена на Св. св. Кирил и Методий. Изцяло е преобърнат смисълът на тяхното дело, като средствата са сложени преди целите.
Основната цел и смисълът на целия живот на Солунските братя е една и само една: християнизацията. Те са мисионери и Равноапостоли. Именно за да осъществят тази своя Цел, те превръщат целия си живот в една Проповед. Именно за да достигне тази Проповед до техните славянски духовни чада, те извършват - като средство за целта - епохалния си Превод на Светото Писание. Именно като средство за осъществяване на Превода те създават книжовния славянски език. И именно като средство за най-добро осъществяване на книжовния славянски език те създават азбуката. Разбира се, тези дела са неотделими.
При комунистическия режим в България преобръщането беше пълно. На най-преден план излизаше азбуката. На второ място: създаването на славянския книжовен език и книжнина. На трето: преводите на Светото Писание. И чак на четвърто: тяхната равноапостолска мисия.
Все пак чест прави на българския народ (включително и на българската комунистическа върхушка), че съумя и при онези условия пак да чества своите Кирил и Методий повече, отколкото всички други славянски социалистически страни. Много повече и отколкото православна Гърция, където е и родният им Солун.
Сега обаче времената са други и няма защо да си кривим душата и ума. Длъжни сме да поправим и още една наследена от онези времена грешка: датата на празника.
Празникът на Св. св. Кирил и Методий е празник от християнския църковен календар. В нито един християнски църковен календар никога не се е празнувала датата 24 май за този празник.
Истинската календарна дата е 11 май.
Онези, които спазват юлианския календар, празнуват на своя 11 май. А онези, които спазват григорианския календар - на своя 11 май.
Датата 24 май произлиза от факта, че през 1916 г. българската държава се отказа от юлианския и прие григорианския календар, а Българската църква не го направи. Тогава държавата направи мъдър ход. За да не раздвоява честването, тя прие за меродавен църковния празник и смени светската дата - със съответната 13-дневна разлика.
През 1968 г. обаче и Българската православна църква прие григорианския календар. С това се създадоха условия за пълна хармония и единодушие между Държавата и Църквата въз основа на извечната дата 11 май. Но тогавашният режим не би могъл, дори и да поискаше, да повтори мъдрия ход от 1916 г. и да последва Църквата. Може би дори е бил доволен от разделението на празника на две части: духовен и светски.
Сега вече основания за това разделение няма. Датата 24 май е имала смисъл само между 1916 и 1968 г. След това - вече 30 години - тя е откъсната от своята същност: Светите Равноапостоли Кирил и Методий. А България не е чак толкова плитка, че да трябва още да й се обяснява какво губи от атеизма и разделението.
Въпросът не може да бъде спорен. Става дума за елементарно познание и интелигентност. Привидният аргумент, че 24 май е уж носител на "традиция" се самоопровергава с един замах и от него не остава нищо. Именно Традицията в честването на 11 май ни е завещана от средновековието (документирана още в XII-XIII век) и въздигната във всебългарски национален култ през Възраждането. Всички надписи върху всички икони и стари щампи носят безброй указания за честване паметта на Равноапостолите на "единадесятаго майя".
Време е този наистина най-български ден - празникът на Св. Равноапостоли Кирил и Методий - отново единен, неразделен, цялостен, всенароден, църковен, държавен, духовен и светски да се завърне при себе си на датата 11 май. И да заеме полагащото му се по старшинство, по сан, по достойнство и по вдъхновение място на български национален празник.
Освобождението, Съединението и Независимостта са стожери в развитието на Третата българска държава. Но още преди да се създаде тази държава, българите - в едно пророческо озарение - вече единодушно бяха създали нашия истински национален празник: 11 май.

Георги