Франк Синатра

12 декември 1912 - 14 май 1998

Босът склопи очи. "Емпайр стейт билдинг" синее в небето над Ню Йорк. "Гласът" звучи по всички радиостанции на света. Няма издание, което си позволява да пропусне новината. Не знам защо сред хилядите слова, славословещи Неговия път, толкова често се говори за ангели. Той, който пределно добре си даваше сметка за света, в който живее и владееше шоубизнеса до съвършенство, едва ли си е представял, че царството му ще продължи именно сред Ангелите на Небето. Големият Франк бе човек от Земята, преживял цели шест десетилетия в "All That Jazz": записал повече от 240 албума и 2000 песни, участвал в десетки филми, хиляди шоупрограми и концерти, награден с "Оскар" и "Грамми"... Без излишни емоции той постигна Американската мечта и успява през цялото време да поддържа легендата на суперзвезда. Преживял унищожителните вълни на рок'енд'рола и Елвис Пресли, бийтмузиката на "Бийтълс", всички следващи поколения на звезди и звездички от историята на популярната музика. Възкръсвал десетки пъти от пепелта и отново достигнал върха. Водил безкрайна война с пресата, която така го възхвалява сега, когато си отиде.

Всъщност той може би си отиде след онзи концерт в Ричмънд, през пролетта на 1994, когато получи колапс на подиума или след бенефиса в Палмбийч година по-късно. Още тогава Гласът замлъкна. На 80-я си рожден ден, заобиколен от приятели и звезди като Рей Чарлз, Боб Дилън и Грегъри Пек, успя да изпее единствено заклинанието "Ню Йорк, Ню Йорк". Ще остане ненадминат като разказвач на сантиментални истории, а всички, които свирят или пеят, ще се учат от изисканата му фраза и неподражаемия стил.

Дано сега духът му се успокои. Той наистина извървя Пътя си открай докрай!

Йордан Рупчев