Проф. д-р Зденек Урбан
(1925-1998)
Тези дни немногобройните чуждестранни учени, които се занимават с България, останаха с един по-малко. Отиде си чешкият славист, литературен и културен историк Зденек Урбан. Точно преди петдесет години (1948) излиза от печат първата му книга и тя е за Христо Ботев. Оттогава, та до последните му дни една от главните задачи на жизненото му дело беше българите и българските идеи в Чехия, чехите и чешките идеи в България.
Доскоро, а вероятно и сега, за хора като Зденек Урбан можеше да се употреби охлузеното клеши "голям приятел на България". За щастие интересът на Зденек Урбан към България не беше на емоционална основа. Аналитичен и скептичен ум, при това отлично запознат с миналото и настоящето на България, той се водеше от друг изследователски подтик: за него чешко-българските връзки бяха сами по себе си достоен научен предмет, а взаимното опознаване между народите - достойна нравствена задача на учения.
И още нещо. Зденек Урбан търси, изследва и писа в десетилетия на повсеместен присмех към факта и фактосъбирачеството, десетилетия на какви ли не свободни съчинения и волни съчетания в полето на междукултурните връзки, културологията и антропологията. В тези обстоятелства той продължи да се води мохикански от принципа, че под всяко заключение трябва да лежи нещо, което за него е необоримо, и ако не го намери, по-добре ще е да замълчи. Това нещо той търсеше с такава страст, че българските му колеги го нарекоха "ненаситният ловец". Така и озаглавиха сборника, който издадоха в чест на седемдесетата му годишнина (София, 1995 г.).
Тези дни немногобройните чуждестранни учени, които се занимават с България, останаха с един по-малко. И не просто с един по-малко, а по-малко с един почтен и достоен хуманитарист.

Никола Георгиев