Раждането на политиката
от духа на музиката

Дали по Интернет или на УКВ - избирате едно, а получавате две. На една честота слушате две радиостанции - "Свободна Европа" и "Класик FM радио". Няма никакво значение кой кого препредава. Звученията им плавно се преливат едно в друго.
"Свободна Европа" е политическото радио, което отразяваше преддесетоноемврийските комплекси на българския слушател. То носеше дамгата на непреодоления страх и пресметната смелост. Сега конспиративното усещане да слушаш "Свободна Европа" го няма. Образът на радиото се е променил в съзнанието на слушателя, или се е размил. А "Свободна Европа" е все същата - технически отстранена, независимо дали предава от София или Прага, с един утвърден специфичен журналистически тон. Това е радиото на коментарната изчерпателност, на информационното и менторското начало, на политическата, но не и комерсиална пристрастност.
На същата честота, без да е бягство от свободата, излъчва и "Класик FM радио". Една класическа културна и спокойна радиостанция. Музикалният акцент е класиката и това обяснява леко отегчения (или по-скоро примирения с познанието) стил на гласовете. "Класик FM" е сбъднатата мечта за културна радиопрограма.
Трудно е да си представим, че на българска почва могат да се съчетаят политика и култура. Радиото е обаче магически канал, който прави такива чудеса. "Свободна Европа" и "Класик FM" го доказват, и то добре. Макар тематично различни, те звучат хармонично, в рима един с друг. Преминаването от едното радио в другото, от единия джоб в другия става естествено, без да дразни. Изградена е една обща програма с цялостно звучене. В естественото придвижване от информационно-политическото към музикално-познавателното личи присъствието на професионалисти. В България за съжаление рядко се среща добра и хомогенна радиопрограма. А когато става въпрос за съвместна работа на няколко радиостанции, тогава нещата съвсем се смрачават. Типичен пример за тъжно програмно взаимодействие са новините на БНР, предавани от "Хоризонт" и "Христо Ботев". Те са необходим елемент за "Хоризонт", закърпен към "Христо Ботев".
"Свободна Европа" и "Класик FM" си влияят един на друг. Неизбежно. Когато новините на "Свободна Европа" влязат в предаване на "Класик FM", тази интервенция трябва да бъде и звуково оправдана. Условността, че става дума за друго радио, не е достатъчна, защото слушателят възприема програмата като единна. Появяването на политическата Афродита от вълните на културата става технически перфектно, без да е самоцелно ефектно. Както и в рамките на самата "Свободна Европа" мисълта тече гладко между София и Прага.
Естествено е в паузите между дългите проповедни коментари на "Свободна Европа" да звучи класическа музика. Това облагородява политиката. Рекламите по "Класик FM" пък са белег за политика по осъвременяване на културата.
И двете радиостанции са елитарни. Общата им програма подсказва, че е възможен някакъв диалог между културните и политическите елити. Дори в България.

Вяра Ангелова