Рибният буквар и Интернет

На семинар в Сливен представители на регионалните библиотеки в страната разговаряха за нови пътища за развитието на библиотеките, свързани с програмите на Европейския съюз в областта на културата, чрез подготовка и управление на проекти. В срещата, организирана от Министерството на културата участваха представители на делегацията на Европейската комисия в България, Холандската програма за междуфирмено коопериране, Програмата на ООН за развитие (ПРООН), клуб "Отворено общество" - Сливен, Национален дарителски фонд "13 века България". Домакин на изявата бе регионалната библиотека "Сава Доброплодни" - Сливен.
Срещата бе открита и ръководена от г-жа Антоанета Гинина, началник отдел "Библиотеки и читалища" при Министерството на културата.
Основното впечатление от разговора в Сливен е, че работещите в регионалните библиотеки специалисти притеснено и неуверено правят първите стъпки в модернизирането на технологиите и новата организация на библиотечното обслужване, в изготвянето и защитата на конкретни проекти. Разбира се, има и библиотеки, където новите технологии са интересно и любопитно предизвикателство - библиотечната дейност на Русе, Сливен, Ямбол например е добър знак за бъдещето им в ХХI в. При тях поне Интернет е нещо нормално във всекидневната им работа...
По време на разговорите с представителите на 14-те библиотеки, участващи в срещата, специалистите по програмите на Европейския съюз в областта на културата, поставиха въпроса за участието на наши библиотеки в рекламираните дълго време две европейски културни програми: "Калейдоскоп" и "Ариана". Оказа се, за общо неудобство, че някои от библиотечните работници знаят за тези проекти, чийто срок изтича тази година, други сега научаваха, но нито една библиотека не е участвала със свой проект в тях. Остава надеждата, че поне по третата програма "Рафаел", директорите на библиотеките ще представят свои проекти (една от целите на семинара бе да бъдат запознати те с начините за подготовка и защита на проекти).
На тази среща всеки интересуващ се можеше да разбере поне къде се намира неговата библиотека не само в българското пространство, но и в пределите на Европейската общност. Но поради безпаричие (?) или безхаберие (?) в семинара участваха представители едва на половината от регионалните библиотеки в страната. Най-баналното оправдание сигурно е, че кметовете не са командировали библиотечните директори. Но и най-простото обяснение е, че кметовете не се интересуват от библиотеките. Цели региони не бяха представени в Сливен - Северозападна България изцяло се беше самоотписала.
Отдавна се говори за ролята, мястото и статута на универсалните библиотеки, за пълно избистряне на държавната културна политика в областта на библиотечното дело. България е в преход, но и световната информационна култура е в преход; извършват се непознати от векове по мащабите си трансформации на библиотеката като Хранилище, на начините на натрупване и ползване на информацията. И нашите библиотеки се нуждаят от нова нормативна база.
Наложително е поне приемането на постановление, което, до гласуването на нов закон, да уреди по съвременен начин, съобразен с пазарните принципи, финансирането на библиотеките и тяхната поне относителна самостоятелност. Защото отмяната на Постановление № 19 от 1996 г. внесе несигурност, смут и много притеснения главно около бюджетната субсидия на библиотеките от общините. За библиотеките се отделят средства на "остатъчния принцип". Обикновено от общинския бюджет за тях остават около 4.5 процента от всички разходи за културата.
Показателно за състоянието на българските библиотеки е записаното в програмата за отбелязването на 120-годишнината от основаването на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий": "...Средствата за текущо набавяне на книги и периодични издания са крайно недостатъчни. Не е възможно закупуване на документи на съвременни носители... Въпреки проявената активност при въвеждането на съвременните автоматизирани технологии, библиотеката не е в състояние да осигури развитието на интегрирана библиотечна система, необходима за пълното автоматизиране на дейността и..."
Броят на библиотеките в страната през последните години е намалял чувствително: от 9500 до почти 8000. Основната библиотечна мрежа се гради предимно върху дейността на близо 210 библиотеки. Това е гръбнакът на сегашната библиотечна мрежа. Останалите библиотеки имат фонд от 4 до 10 хиляди тома и трудно биха удовлетворявали читателския интерес. Съвсем отделна тема е тяхното бъдеще...

Любен Русков



Добрич. ЮНЕСКО разглежда библиотечното обслужване на гражданите като много важна част от културната и социалната политика на всяка държава. Поради това организацията препоръчва на публичните библиотеки да се ангажират с обслужване на лицата с увредено здраве и старите хора. Според документите на Международната федерация на библиотечните асоциации и учреждения (ИФЛА) лицата в неблагоприятно положение трябва да имат същия достъп до материали от библиотеки като останалите членове на обществото и публичните библиотеки трябва да носят своята отговорност за обслужването на тези лица. Така общодостъпните библиотеки могат да спомагат за тяхната социализация, която е един от основните им проблеми.
Точно преди две години Общественият съвет по социални и демографски проблеми в Добрич прие общинска програма "Библиотечно обслужване на групите лица в неблагоприятно положение".
Програмата обхваща лица със зрителни увреждания - слепи и слабовиждащи, лица със слухови увреждания - глухи и тежкочуващи, инвалиди, лица с умствени увреждания, стари хора, пациенти в болничните заведения, децата циганчета и децата от Дома за сираци. Основната цел на програмата е да направи достъпни библиотечните услуги за хора, които по различни причини не са в състояние да използват обикновените книги или традиционните услуги на библиотеката. Обект на специално внимание са децата.
Библиотеката е ангажирана с информационното и документалното осигуряване на програмата, на библиотечен фонд, осигуряване на библиотечно, справочно-информационно обслужване, културни прояви. Работата й е подкрепена от фонд "Библиотеки и книги" на Фондация "Отворено общество". Проектът на библиотеката бе подкрепен частично, в размер на 1000 щ. д. Получихме аудиосистема Technics, 10 уокмена Panasonic и 153 аудиокасети за запис на "говорещи книги". Предстои получаването на специални токоизправители за уокмените, за да бъде ползването им от слепите и слабовиждащи хора максимално улеснено. Библиотеката разполага с 14 заглавия "говорещи книги". В най-близко бъдеще техният брой ще бъде увеличен със съдействие на Централната библиотека на Съюза на слепите. Разходите за звукозаписите се финансират пряко от община Добрич.
Със съжаление споделяме, че нашият проект за подпомагане на програмата, внесен във фондация "Бъдеще за България", до този момент остава без отговор.

Елена Юрченко
директор на Универсалната научна библиотека



Русе. Библиотека "Любен Каравелов" разширява обхвата си - нови фондове, нови контакти, нови продукти. Опитва се да автоматизира дейностите си с много усилия и отговорност въпреки синдрома "да откриваш колелото". Важното тук е, че се променят стереотипите на работещите - от страха-отрицание до възторженото приемане на техниката като средство не само улесняващо, а и определящо особен престиж на библиотечната професия. Човекът пред компютъра, и то в консервативните измерения на библиотечната система и култура, за нас са все още стимулираща гледка, макар да сме на крачка от демистификацията й. Популярното схващане, че "информацията е достъпна само чрез докосването на един клавиш", се оказа свързано с една наистина грандиозна по обема и отговорностите си работа - на практика разчитахме на собствените си усилия, всеки сам за себе си, без да съумеем да използваме предимствата на кооперираните дейности. Русенската библиотека в момента поддържа 44 всекидневно актуализиращи се база данни, които се попълват практически от всички работни места, разполагащи с техническия ресурс. Първият етап е приключен, т. е. компютърът е усвоен като средство за извършване на определени рутинни дейности на библиотечните специалисти. Следващият е компютърът да бъде полезен като възможност за самостоятелни информационни търсения, извършвани от читателя-ползвател. Интранет е първата крачка, следващата са огромните ресурси на глобалната информационна мрежа Интернет. Преди дни прочетох "Пътят напред" на Бил Гейтс. Изумена съм от перспективите, защото знам, че те предстоят въпреки бедността, несполуките и неуредиците в страната ни. Информацията в нейния символен вид на двоични компютърни кодове чрез библиотеките като универсални места за достъп е не само поредното оръжие за управление (в смисъла на Тофлър), а и възможността да бъдем част от обществото без граници.
Русенската библиотека беше сериозно ангажирана в инициативите при реализирането на проекта "Ден на Европа", който има своя голям финал на 9 май. Проектът беше финансиран чрез програмата ФАР на Европейския съюз и основната му цел беше свързана с повишаване на информираността на българите за основните принципи, които обединяват 15-те страни в единна общност. На Кръглата маса, посветена на интеграцията на България в Евросъюза и регионалната политика, беше коментирана уникалната ситуация на промяна в географските граници за пръв път в историята на човечеството без войни. Но информационният свят отдавна вече е преодолял границите - и то не само в тяхното пространствено, физическо измерение, а по-скоро в тяхното културно и социално проявление. Към този прекрасен нов свят на свободния диалог се стремят и българските библиотеки в битието им на информационни центрове.
В контекста на тези мисли ми се иска да споделя и нещо за традицията - като спомен и преживяване-преосмисляне в ежедневното съществуване и на индивида, и на общността и нейните институции. Библиотеките са традиционни системи, те трябва да бъдат такива, трябва дори да носят привкус на архаичност, да напомнят за Умберто Еко и неговите лабиринти. Те съхраняват писаното слово, неговата материалност, хартията, буквите. Дотук е традицията.
Само традиционните форми на словото ли са предмет на библиотеките, доколкото визията, символите ще получат правото си на съ-битийност? Ще се разделят ли фатално формите - библиотеките и тяхната консервативност, която трябва да бъде съхранена на всяка цена, и, от друга страна - самостоятелно съществуващи - модерните информационни центрове на технологиите и комуникациите. Не трябва да чакаме времето да реши, а да диалогираме активно - и с читателите си, и с обществото, което поставя своите изисквания, и с нас самите. Невинаги традиционните подходи са достатъчно верни, по-скоро в България те почти винаги не са.
Предстои промяна в законодателството, която ще лиши голяма част от библиотеките, досега титулувани като "универсални научни", от получаването на безплатните депозитни екземпляри от изданията на националната печатна и непечатна продукция - материали, съставящи над 50% от постъпленията във фондовете. Знаем, че пари за закупуване на литература просто няма. Знаем също така, че в провинцията някои от изданията въобще не се доставят от разпространителите - или защото са в ограничен тираж, или са специфични като проблематика и трудно продаваеми. Не поставям въпроса за държавната политика относно съхраняването на националната печатна продукция - основната функция на депозита. По-скоро искам да помислим за това как да бъдат мотивирани издателите да депозират изданията си в повече библиотеки - не само два или три екземпляра за националните в София и Пловдив, а да имат интерес всяка библиотека от ранга на русенската, с фонд над 700 000 книги, периодични издания, аудио- и видеокасети, компактдискове и пр. да бъде на място, където е въпрос на престиж да бъдеш представян с издателската си продукция. Даренията, които библиотеката получава от Гьоте институт, Френския културен център и Британския съвет, са респектиращи - и като материална, и като потребителска стойност. В един момент ще се окаже, че притежаваме повече съвременна френска литература, отколкото българска. Това ли е предназначението на българските библиотеки? Ясно е едно - санкциониращата форма на законодателството не е решение - добре знаем какви майстори сме при заобикалянето на закона. Стимулиращата и за издателите, и за библиотеките формулировка, финото съчетаване на необходимо и достатъчно - брой библиотеки, брой екземпляри, критерии за определянето им и тяхната абсолютна обективност - това е въпрос, който трябва да бъде отговорно обсъден. За да не се окаже, че външното, подражателно позоваване на традицията отново ни е поставило капан. Искрено вярвам, че в. "Култура" ще започне тази дискусия. Ние, работещите в библиотеките, безкрайно уважаваме издателите и добре разбираме техните мотиви. Иска ни се и те да се опитат да разберат нашите.

Жечка Калинова
директор на библиотека "Любен Каравелов"


Асоциация на Регионалните библиотеки бе учредена на семинар в Сливен, проведен на 9 и 10 май. Сдружението е юридическо лице с идеална цел. В него могат да членуват библиотеки, юридически и физически лица. Асоциацията, както е записано в устава, ще защитава общите интереси на своите членове при решаване на въпросите за статута, мястото и финансирането им в системата на библиотечно-информационното обслужване. Ще работи в тясно сътрудничество с Асоциацията на общините в България.
Учредителният протокол за създаване на асоциацията бе подписан от 14 директори на регионални библиотеки.
За председател на асоциацията единодушно бе избрана Росица Петрова - директор на Регионална библиотека - Сливен.
Предстои регистрацията на сдружението в Сливенския окръжен съд.