Два кодекса - една цел

Етичният кодекс на архитекта отново стои като предложение в програмата на предстоящия конгрес на САБ, въпреки че мнозина се съмняват в неговата уместност и значение, най-вече заради пожелателния му характер и факта, че не всички архитекти са членове на САБ. Аргументите "за" са, че когато съществуват писани правила, има основание за огласяване на неблагонравието в архитектурната практика, засягащо интересите на клиента, а дейността по прилагането им осмисля съществуването на САБ като безпристрастен носител на справедливостта.
Без етичния кодекс можеше някак, докато архитектът (служител-проектант) изпълняваше ролята на естетизатор на технически програмирани пространства и държавата изцяло дирижираше строителството. Архитектът от това време не носи отговорност за последиците от панелните технологии, употребената за строителство обработваема земя около селищата, високата енергоемкост на строителството и пр. Но за да запази професионализма и след като практиката с гарантираните държавни поръчки се преустанови, архитектът е длъжен да формулира конкретна цел за директно служене на обществото и законния интерес на клиента. Конгресът на САБ през 1990 г. за първи път предложи за гласуване етичен кодекс на архитекта - свободен творец. По-голямата част от присъстващите там не съзряха опасностите, свързани с новия статут, нито можаха да определят обществена цел според времето и обстоятелствата. Останалите запазиха надеждите на "доказаните творци" - за държавно внимание и отприщения ищах на българина към недвижимата собственост.
Строителството от последното десетилетие на века не се обвързва с реалностите на поскъпващата енергия. Енергоемкостта му е по-висока от тази на панелното строителство, при което разчетът е с допирна енергия да се тушират топлотехническите несъвършенства. Причината за неинтелигентното по отношение на енергията строителство е в качеството на проектите, а то зависи от състоянието на работната среда за проектиране, организацията на проектирането и отсъствието на регламентиран пазар на архитектурни услуги. През този период архитектите почти масово изоставиха проектантските организации, пренебрегвайки потенциалните им възможности на работна среда, като съчетание от информационни системи, екипи от професионалисти и пространство. Отживяло беше управлението им, което остана като хибрид между държавен контрол и самоуправление. Практическият резултат от него са недостатъчните средства, отделяни за поддържане на внушителните някога архиви, библиотеки, оборудване и пр. Архитектите не могат да разчитат нито на регулярно държавно "възлагане" със задачи, нито на особени поръчки от несъстоялата се средна класа. Както и преди, проектира само който е в административната йерархия (държавна, общинска...) или поддържа връзки с нея. Експлоатацията без грижа за развитие превърна старите "проектантски" от културни институции в безлична етажна собственост, т. е. твърде уязвими за протичащите процеси на ликвидация. Главпроект, Софпроект и другите имаха значението на професионални школи, в които занаятът се предаваше "на живо". Високият професионализъм е немислим без традиционна и адекватна на времето си работна среда. Без нея архитектът остава пак в старата си естетизираща роля, но сега като израз на крайна безпомощност и неактуалност в ситуация, която е изцяло извън неговия контрол. Сега архитектът може да размишлява на глас върху съмнителната хубост на високите подпокривни пространства, които увенчаха следпанелното строителство, дори измисли правила, с които да окаже известен отпор на предприемаческата ненаситност за повече обитаема площ. Островърхите шапки не могат да стърчат чак десет метра над само триетажни сгради, но негово е правото да ги отрече като енергоемки и нездравословни (затова открай време в подпокривното пространство се разполагат т. нар. тавански помещения). Енергоефективността не е притурка към архитектурата, измислена от топлотехниците, а присъщо свойство на архитектурата, което беше забравено в епохата на мнимо евтината и достъпна енергия. За да не се строят повече сгради в местности с високи подпочвени води, със стени от 25 см, изградени неправилно с кухи тухли, с балкони без топлинна изолация, с прозорци и врати без защита срещу продухване и овлажняване и т. н., архитектът трябва да се легитимира като професионалист, носещ риска от накърняване на благосъстоянието и здравето на клиента. Архитектурата е обитаемо изкуство и нейният подтекст е енергията, която обществото има в наличност и затова архитектът е винаги първо общественик и после професионалист.
Професията архитект ще съществува, докато клиентът има доверие в услугите му и е готов да плати за тях. Сега клиентът се доверява на предприемача и двамата винаги са склонни да променят чертежите на архитекта, докато строят. Когато клиентът гледа на архитектурните чертежи като на досадна подробност, наложена от общината, с професията е почти свършено. От друга страна, много често архитектът продава на клиента схеми вместо проекти и тогава строежът е ръководен от майстори. Когато оставя на конструктора проблемите с конструкцията, на топлотехника енергийната ефективност, на дизайнера обзавеждането, на майстора шаблоните за детайли, а на предприемача да налага разбиранията си за вътрешно разпределение и усвояване на парцела, архитектът остава отговорен за ефекта на цялото при завършеност на всяка негова отделна част.
Но той, архитектът, освен дух е и тяло и за да бъдат заедно те, той трябва да си намери поръчки за работа. Мистични са пътищата, по които все пак успява да срещне своя клиент, а почти цялата му енергия отива за дейност, неопределима с цивилизована дума, защото пазар на архитектурните услуги не е създаден. Има камара и тя настоява за правото да лицензира, но тази организация не прави така, че работата да намира своя архитект. Има министерства и общини, които също могат да създадат регламентиран пазар на архитектурни услуги, но в тях работят, изглежда, само чиновници-проектанти и интересите им не са тези...
Въпросът е как сегашното съобщество от архитекти може да стане това, което може да бъде или как да формира своите отношения с общество, професия и колегиални взаимоотношения.
Силни страни са незаменимостта на професията в реализирането на смислена енергийна политика в строителството, многобройността на архитектурното съобщество и базата на проектантските организации, подходяща за развиване на различни модели. Независимо от деградиращите вътрешни процеси и външни домогвания, обществено пространство за проектиране все още има, както и авторското право върху строителството от пет десетилетия, което след приватизацията ще се реконструира, т. е. проектира отново. От друга страна, управляващите строителството не проявяват изисквания към архитектите като основни фигури в политиката за икономия на енергия в процеса на експлоатация на сградите. Работните пространства на проектантските и когато са държавна собственост, не се поддържат със средствата на съвременния мениджмънт, предполагащ иновационни процеси. Архитектурното общество не е самоосъзнато, както се полага за професионална гилдия с традиции. Има формално единство около титлата "архитект" и остатъчно мислене за пълната зависимост от всякакъв род администрация, унищожаващо всички стремежи за единство.
Неуспехът в осъзнаването и практикуването на енергийната ефективност като един от основните принципи на архитектурата е главното поражение за реализацията на свободния творец сега.
Успехът ще дойде с едно доброволно самозадължаване пред обществото, каквато е функцията на етичния кодекс на архитекта.

Арх. Теменужка Чалмова

Етичен кодекс на архитекта
(не се отнася за държавните служители-архитекти)
(Предложение)

I. Отговорност пред обществото
Архитектът се легитимира пред обществото като отговорен за цялостния ефект от проектирането, т. е. длъжен е да взима решения, съобразени с енергийна ефективност (минимум енергия за здравословен комфорт), както и да контролира екипа си със същата цел.
II. Отговорност към професията
Високият професионализъм и архитектурата се поддържа във висококачествена работна среда, разбирана като благоприятно съчетание от пространство, средства (информационна система, оборудване), професионален екип и организация.
Архитектът е длъжен да поддържа работната среда, да следи за информационното й обезпечаване, въвеждане на иновации, професионалното състояние на сътрудниците си и мениджмънта. Архитектът се оценява според учениците, които е подготвил.
III. Компетентност
Архитектът е длъжен да познава промените, които настъпват в развитието на технологиите, законодателството и управлението.
IV. Честност
Архитектът е длъжен да работи за законния интерес на своя клиент.
Архитектът гарантира проекта си:
- благосъстоятелност - като прилага естествени, качествени и трайни материали;
- сигурност - срещу негативни външни влияния, здравословни увреждания и социални конфликти;
- удовлетворение на чувството за одухотвореност, естетика, традиция и социален престиж.
V. Безпристрастност
Архитектът е длъжен да запознае клиента и със слабите страни на проекта и възможните бъдещи конфликти, които ще последват. Никога не приема хонорар, ако това ще му попречи да бъде лоялен към клиента.
VI. Справедливост
6.1. Приема работа на свой колега при условие, че клиентът писмено е уведомил, че договорът с него е прекратен.
6.2. Никога и никого не злепоставя.
VII. Корупция
Архитектът приема поръчка за работа по регламентиран и прозрачен начин и спазване правилата на плурализма при разпределяне на държавните поръчки. Не приема заплащане и не го предлага с цел вероятно или действително влияние, свързано с получаването на работа или независимостта му при взимане на решения.


Морален кодекс на българския архитект

Проект, обсъждан на извънредния VIII конгрес на САБ,
Варна, 29-31.III.1990 г.

I. Общи положения
Чл. 1. Архитектурата създава трайни ценности, характерни за всяка цивилизация.
Чл. 2. Архитектът е носител на информационна и съзидателна мисия. Професията му е призвание, а след това източник на препитание и обществен авторитет.
Чл. 3. Архитектът съзнава значението на своя труд, изисква и поддържа чувство за отговорност у своите партньори.
Чл. 4. Архитектурата запазва, облагородява и развива жизнената среда в по-висока степен от други професии. Специфични етични отношения са задължителни в архитектурната практика.
II. Архитектът и държавата
Чл. 5. Архитектът дължи безусловна лоялност към държавата и изисква същото от държавните служители. Задачата на администрацията е да следи за спазването на законите без намеса в творческата свобода на архитекта.
Чл. 6. Недопустимо е архитектът да изпълнява поръчка без договор. Гарант за съблюдаване на договорите е държавата.
Чл. 7. Архитектът е длъжен да отстоява творческата си независимост и професионалното си мнение.
Чл. 8. Когато архитектът е администратор, той ограничава компетенциите си в рамките на администратор. Вмешателството му в творческата същност на чужд проект е неморално.
Чл. 9. Архитектът като общински или държавен служител не може да бъде материално заинтересован пряко или косвено от възлагането, проектирането и изпълнението на даден обект или градоустройствено решение.
Чл. 10. Архитектът няма право да изпълнява проектантска задача, която сам е формулирал в качеството си на общински или държавен служител. Когато обявява конкурс, той няма право да участва пряко или непряко в състезанието, нито да бъде член на журито.
III. Архитектът и възложителят
Чл. 11. Архитектът е длъжен да съблюдава интересите на клиента, ако от това не произтичат щети за обществото и държавата.
Чл. 12. Нормално е клиентът да избира между различни проекти. Състезанието е гаранция за качеството на архитектурата.
Чл. 13. Архитектът няма право да изпълнява задание, което сам е съставил. Това е условие заданието да бъде пълноценно.
Чл. 14. Отношенията между архитекта и възложителя не могат да бъдат тайни, освен в случаите, когато възложителят изразходва лични средства.
Чл. 15. Отношенията между архитекта и възложителя са доброволни, на договорна основа и не може да възникват в резултат на заповед.
Чл. 16. Архитектът не бива да влиза в отношения, които застрашават свободата му за вземане на професионални решения.
Чл. 17. Архитектът е длъжен да посочва случаите, когато интересите на клиента влизат в противоречие с обществените интереси.
Чл. 18. Когато клиентът предприема неправилни от гледна точка на архитекта действия, то архитектът е задължен да информира обществото.
Чл. 19. Недопустимо е поемането на задача, за която архитектът няма нужната квалификация и умение.
IV. Архитектът и другите архитекти
Чл. 20. Некачественото проектиране или строителство е най-тежкото провинение на архитекта по отношение на колегията, защото уронва престижа на професията.
Чл. 21. Архитектът няма право да приема ръководството на строителство или проектиране на дъмпингови цени или дъмпингови срокове.
Чл. 22. Никой няма право да подписва под каквато и да е форма проектите на друг архитект.
Чл. 23. Архитектът съблюдава стриктно своето и чуждото авторско право. Нарушаването му е във вреда не само на потърпевшия, но и на цялата колегия.
Чл. 24. Осъдително е архитектът да поема задача, която е била отнета от негов колега по незаконен начин.
Чл. 25. Неправомерно е да се поема задача, ако тя не е била разгласена по съответния ред и в необходимите срокове.
Чл. 26. Архитектът не бива да изпълнява технически проект, работен проект, детайли и обзавеждане върху идеен проект на друг автор без неговото писмено съгласие.
Чл. 27. Всички състезания, които поставят архитектите при неравни условия, са неморални. Контрактувани конкурси са допустими като втори тур, ако контрактантите са спечелили първия.
Чл. 28. Неетично е да се рекламира собственият проект, изтъквайки недостатъците на чужд проект.
Чл. 29. В конкурентната борба архитектите нямат право да черпят аргументи от своето или чуждото политическо минало и настояще, политически възгледи и обществено положение.
Чл. 30. Съюзът на архитектите в България е длъжен да следи за спазването на Моралния кодекс и да санкционира неговите нарушения.