Харта '98

София е отвратителен град, който за десет години можеше да стане поносим, а за тридесет - прекрасен. Стига усилията за целта да се полагат в постоянна и правилна посока. Посоките на живота в един град се съдържат в неговия Общ план. София няма Общ план, защото овластените от народа лица не изпълниха своето задължение да го поръчат, обсъдят и превърнат в закон. Летището, Кремиковци, Метрото са престъпления срещу българския народ, които не само останаха ненаказани, но останаха непоправени, доколкото е възможно. Няма нито едно приемливо извинение за това.
От близо девет години в България има политически плурализъм. Но няма гражданско общество. Гражданско общество е такова, което е в състояние да се защитава от своите избраници. Това между другото значи да използва правото си да ги накисва и сапунисва всеки път, когато ги намери недостатъчно чистоплътни. Нормалният човек не прекратява "мандата" на децата си, докато не навършат пълнолетие. Но е в правото си да ги къпе.
Превръщането на Софийската централна баня в административна сграда е сигнал, че народните избраници в Столичната община не са на едно мнение с избирателите си. Както и за Градската градина, Южния парк, Халите, Лозенец, Националния исторически музей и градския транспорт. Това би било половин беда, ако мнението на Общината имаше нещо общо с логиката - елементарна, архитектурна, градоустройствена, историческа, икономическа и всяка друга. Подкрепата, обещана от Общината на Правителството за реституцията на Витоша, е поредното доказателство. Прекалено нагло чиновникът иска да се разпорежда с нещо, на което досега нямаше право - правото на строителство в парка. Както се разпорежда в града без план, така иска да се разпорежда там, където законът не го пуска. Гражданското общество не бива да му позволява това.
Чиновникът няма как да не знае, че там, където се подава пръст, акулите отхапват ръка. Не неговата - неговата е готова да получава... Ако в България има гражданско общество, то няма да допусне да му вземат Планината, както му взеха водата и въздуха, чистотата и красотата на София. Софийските овце (събрани от всички краища на България) безропотно понесоха това. Покорството има предел. София не бива да расте, защото няма как да не старее. Растежът навън обрича на гибел това, което е вътре.
Абсолютният минимум, който избирателят е в правото си да изисква, е - почтени управници. Не относително, а напълно почтени. Така както в природата няма понятия за малко бременна и почти девствена, така няма относително почтени чиновници. Те или са, или не са. Ако не са, в демократичните общества сдават поста преди време. Не са деца. Гражданското общество обаче е в силата си да ги държи почтени - като ги предпазва от изкушения.
Градът и Планината са надпартийни категории. Гражданското общество не е длъжно да се съобразява с политиката. Проблемите на София и Витоша са само елементи на разрухата, която повече няма да търпим. Зад нея са продажничеството, мръсотията, престъплението. Отечеството е в опасност! Да започнем с Витоша и да продължим надолу! До две години искаме от властта планове. Ние ще изберем най-добрия и ще я принудим да го изпълнява!

Инициативен комитет за Общ план на София.

Б. ред.
В следващ брой ще публикуваме списък на подкрепилите хартата.