Осма изложба на художници-преподаватели
в Благоевград

Тя се откри на 20 май в Градската галерия пред пъстро и оживено множество от хора, дошли не за да се видят помежду си, както често става на изисканите откривания, а за да видят творбите на осемнадесет преподаватели от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Художниците са различни по възраст, "ранг" и начин на пребиваване тук. До картините на Емил Куков, който от петнадесет години е свързан с университета, са графикита на проф. Борислав Стоев, редом с изисканите живописни произведения на проф. Игнат Игнатов експонират дългогодишните преподаватели в катедра "Изобразително изкуство" Георги Драчев, Стефан Стоянов, Богомил Тодоров. Стенните килими на благоевградчанката Здравка Лисийска имат своя контрапункт в текстилните пана на проф. Красимир Джидров от Художествената академия. Пътуващи и местни "хонорувани", щатни отдавна или отскоро, те всичките осемнадесет имат равен дял в експозицията, впечатляваща със своята жизненост. Едва ли участниците в изложбата са предполагали, че творбите им така ще се подчертават взаимно, ще се изявяват и осмислят една друга по един безспорно позитивен начин. Непринудеността на ежегодните изложби, които университетското ръководство и самите художници по традиция подготвят в чест на 24 май, предразполага към свобода на избора. Графиците по образование Георги Драчев и Богомил Тодоров излагат живопис с нежни цветосъчетания, живописецът Стефан Стоянов - графики, плод на дълга работа, а дизайнерът Никола Праматаров показа пейзажи. Но по-съществена е пълната освободеност от домогване до задължително новаторство, което високата критика и високата публика очакват от съвременния художник толкова, колкото и той самият от себе си. Тук публиката е предимно студентска, и при това публика с пиетет. Дали другаде щяха така да се запомнят текстилните пана на керамика Красимир Джидров, в чиято привидно спонтанна направа се разчита виртуозната артистичност на зрелостта, на която е подвластен всеки материал? Метафизичните, интелектуално структурирани скали на Емил Куков също са плод на зрелост, преминала етапите на рафинирани живописни хармонии и способна да ги пожертва заради автентичността на художествената мисъл. Дърворезбите на Атанас Янев, пластиките на Димитър Сотиров и Евгени Кузманов, офортите на Атанас Дафинов и Огнян Георгиев са част от тази чудесна експозиция, спояваща творчество, познание, учителство и ученичество. Студентската публика е също част от нея - с неподправения интерес, с оживените коментари пред всяка творба, с естественото си поведение. Тези студенти, дошли да видят на живо творчеството на своите учители, никога няма да се подписват, разбира се, "Сезан, ученик на Писаро". Но те са част от атмосферата на учителство и ученичество - фундаментални за художественото познание отношения, дори когато са символично проявени. И художниците-преподаватели, и студентите-зрители в изложбата са част от опита. Опитът на реално осъществяващата се в творбата личност, опитът на признанието, опитът на общуването чрез изкуството и, най-сетне, опитът да бъдеш художник, бидейки педагог и бидейки педагог, да бъдеш художник.

Нина Христова,
която също е част от учителството и ученичеството на Югозападния университет