Парчета от панаира

От 20 до 24 май се проведе традиционният пролетен панаир на книгата в Двореца на културата, организиран от Асоциацията на българските книгоиздатели, Националния център за книгата при Министерството на културата и Националния дворец на културата.
Интересът беше голям, а през последния ден достигна направо невъзможна, нездравословна гъстота. На празника на Светите братя хиляди софиянци заедно със семействата си, вместо да отидат на манифестация, ритуално посетиха голямата книжарница. Входът им струваше триста лева. Още от вратата ги прихващаше неуморният патриот и автор Йоло Денев с всичките си, все повече и повече книги. В голямото партерно фоайе - "Живата глаголица", изложба на Георги Тодоров, една ръкотворна носталгия по глаголицата. Както съм казвала и друг път, Георги винаги успява да бъде контрапункт на тържището.
Горният етаж - разбира се, целият в книги: около 160 издателства и книгоразпространителски фирми върху 800 кв.м застроена площ, срещу 3.5 $ наем за квадратен метър. Това е по-малко от наема за останалите търговски площи в Двореца, но пък е повече от наема по време на международния панаир. В един ъгъл, както обикновено - кът с красиви растения за продан. Тук-таме сладкиши.
Впрочем българската книга с най-висок тираж (изключвам мобифонните романи на Христо Калчев), която се продаваше на този панаир, беше книга за цветя: "Стайни растения. Най-красивите 300 растения, които можете да отгледате в дома си" (ИК "Колибри") на известната преводачка от английски език Жечка Георгиева. В съседство с нея можеха да се видят два екземпляра от легендарния каталог на тракийското ни злато (Иван Маразов, Иво Хаджимишев и колектив), издаден в САЩ.
Най-скъпата българска книга, въпреки отстъпката, си остана "Веда Словена" на "Отворено общество".
Най-необикновена беше току що излязлата от печат "Спомен за страха. 1963" на Константин Павлов ("ЕА", Плевен) - фототипно издание от машинописния оригинал, със следите от бдителен редакторски молив по тях (тръпки да те побият). Художник на това изключително красиво, но труднодостъпно (с цена около 20 000 лева) издание е Светлин Русев.
Направо от печатницата пристигнаха още: "Часът на участта" от Биньо Иванов ("Жанет-45", Пловдив), само месец след смъртта на поета. Жак Дерида полегна с тежкия корпус на "Писмеността и различието" (превод Татяна Батулева) върху щанда на "Наука и изкуство". Един много отзивчив човек посрещаше въпросите около това издание с листче, на което в пет точки кратичко бяха формулирани най-привлекателните страни на Дерида - първата точка твърдеше, че е най-големият жив философ на света. "ЛИК" извади новите "Литературна критика" от Гийом Аполинер (превод Георги Ходжев) и "История на сношенията на човека с дявола" от М. Орлов (превод Кирил Маринов).
Имаше и нарочни премиери с гости и вино: на "Просвета": "Западноевропейската литература" от Симеон Хаджикосев и "Българската литература през Възраждането" от Николай Чернокожев и Кирил Топалов; на "ПАН": "Наръчник по саморъчни убйства" от Мария Станкова; на "Библиотека 48": "Странният рицар на свещената книга", нов роман от Антон Дончев; на "Прозорец": "Различният Ботев" от Илия Тодоров и т.н.
Гости на панаира бяха двама френски писатели. Жан Оризе, президент на Академията Маларме и на Френския ПЕН клуб представи стихосбирката си "Слънчев апокалипсис" ("Нов Златорог"), а романистът Патрик Дьовил - книгата си "Фойерверк" ("Кентавър").
На 24 май Асоциацията на българските книгоиздатели връчи годишните си награди, за които претендираха общо седемнадесет номинирани заглавия: голямата награда взе ИК "Нов Златорог" за двуезичното издание на "Стихотворения" от Франсоа Вийон. Двете поощрения бяха за "Духовни водачи на България" (ИК "Кибеа") и за фототипното издание на "Подир сенките на облаците" от Яворов (ИК "П. К Яворов").
В рамките на панаира се проведе и конкурс за компютърен дизайн, организиарн от "Акт Софт" ООД. Участваха 112 заглавия, издадени през последните две години от 25 издателства. Условието за участие: да са изработени с продуктите на Adobe Systems и Corel Corporation. Жури с председател проф. Божидар Йонов даде две първи награди на Яна Левиева: в раздел оформление на корица - за "Веда Словена" ("Отворено общество") и в раздел "Най-добра идея за корица" - за "11 индиански приказки" на Йордан Ефтимов ("Литературен вестник"). Художникът Виктор Паунов беше отличен за издателската поредица на ИК "Труд". Мъдра и полезна форма на реклама, впрочем.
Авантюристична и атрактивна форма на реклама пък приложил астрологът Апостол Апостолов, за да обърне вниманието на читателите към книгата си "Как да си направим сами хороскоп" (ИК "Труд"). Заедно с ясновидеца Веселин Савов той разиграл руска рулетка посред тържището. При спомена за изстрелите очевидци продължаваха да свиват глави между раменете си и на следващия ден. На мен ми се размина.
Случиха се и други неща, които поради липса на място изпадат от текста ведно с вълшебната миризма на нови книги. Изобилието беше голямо, посещението също, но продажбите, казват, не били чак толкова големи. Изглежда парадоксално, но като че ли докато издателствата успяват да се стабилизарт, четящите хора в България все повече обедняват. Може да е така, а може и да не е. Няма съмнение обаче, че панаирът на книгата вече се е освободил от онзи мрачен дух на обреченост, който го владееше миналата пролет, например. Приятно успокояваща е мисълта, че той си е нещо обичайно и неизменно. Културен факт, който все повече остава в ръцете на професионалисти.

Симона Мирчева