Изложбата на живеещата в Полша българска художничка Росана Александрова, онасловена "Кръстове", беше подредена на едно твърде необичайно място - софийската черква "Св. Петка Самарджийска". Подобно решение би било оправдано единствено ако е налице определена смислова и композиционна връзка между интериора и представените творби. В случая, разбира се, и общата тематична насоченост, и цялостната концепция на тази камерна експозиция говорят в полза на това щастливо хрумване. Ефектът от общото впечатление може би малко се намалява за сметка на открояването на индивидуалните качества на всяка една творба.
Росана Александрова е автор, който еднакво пълноценно работи и скулптура, и живопис, и графика. Това видово разнообразие характеризираше и представените кръстове. Интерпретациите на този прастар знак и символ при нея се развиват в няколко аспекта - типологически, композиционни, смислови и чисто пластически варианти. За художничката кръстът е извор не само на многобройни културологични и философско-религиозни асоциации, но е предмет също така и на разнообразна обработка. В привидната простота и еднозначност на формата тя открива множество "скрити" възможности за деликатното интегриране на орнаментика, архитектонични вариации, изграждайки често своеобразна "архитектура" на кръста. Тя доказва умението си да открои и изяви специфичните качества на материала, да обогати фактурата и общото експресивно въздействие на формата. В нейния подход има нещо от нагласата на средновековния зограф - в ограничен иконографски и тематичен регистър да варира и да нюансира практически неограничено конкретните пластически решения. Така всяка представена творба придобива неповторим и уникален характер.

Чавдар Попов