С изложба "Основатели на Русенската художествена галерия" (икони, живопис, рисунки) институцията отбелязва своя юбилей. Точно преди 65 години галерията е била учредена като художествен музей в Русе. Инициатори са били група художници и русенски граждани. До тази година се считаше, че галерията е основана през 1947 г. От намерените архивни документи обаче стана ясно, че тя е основана на 30 април 1933 г. Особено любопитен е учредителният акт:
"Днес, 30.IV.1933 г. след закриването на изложбата на художниците-Русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, и Тодор Янков, която се състоя от 16.IV. до 30.IV. т.г. в Русенското столарско училище вследствие инициативата на председателя на дома на изкуствата и печата, Стефан Узунов, Държавен адвокат съветниците и членовете при същият дом: Бижо Бижев, директор на столарското училище, Георги Каракашев-художник, Димитър Брашованов, Стефан Тюлев, Божан Витанов, Мария Владо Владимирова, Величко Цонев-адвокат, Георги Теодосиев-Държавен адвокат, Димитър Диолев, Александър Лазаров, Димитър Радойков, художници, Стефан Калчев-инициативата за учредяване на една постоянна галерия-Художествен музей в гр.Русе, ние, Кмета на град Русе инженер Юрдан Павлов и председателя на Българското училищно настоятелство-Пенчо Попов, заедно с посочените инициатори след като се събраха, подарени от художници и граждани картини и скулптури, по списък приложен към този акт, учредихме постоянна галерия - художествен музей в град Русе.
Музеят до поемането му от държавата или Русенската градска община ще бъде към дома на изкуствата и печата и ще се управлява от последния.
Настоящият акт се състави в четири еднообразни екземпляра, които се депозираха: по един в Русенска градска община, Българското училищно настоятелство, дома на изкуствата и печата и Русенско столарско училище." (следват подписите на учредителите)
Всички тези художници осезателно са участвали в културния живот на нашия град, подкрепяли са редица от творческите инициативи на русенските интелектуалци. Платната им са реалистични, създадени са с любов към българския бит и природа, излъчват лекота и романтична носталгия, особено в изображенията на родния град и Дунава. Често сюжетът на пръв поглед е прост и непретенциозен, но прецизното степенуване на плановете, както и композиционната и колоритна уравновесеност го изпълват с особено лирично настроение.

Елена Великова